Една вечер, започнала с Linkin Park, Rage Against the Machine и Limp Bizkit, продължила с изпълнения на живо, наситени с джаз и електро нотки, фолк метъл и неподправен пънк. Музикалният десерт за мен дойде след края на концерта в Mixtape. Red Hot Chili Peppers ми пяха по радиото. Но за това – след малко.
Защото първо, в началото на вечерта Ssyrrena ни припомни за въртележката на живота и че зависи изцяло от нас дали тя ще ни хареса. Попя ни за любовта и не само. Въртележката на живота ни пренесе и в Ню Йорк през 1951, където Холдън Колфийлд от романа “Спасителят в ръжта” усеща истинските моменти на живота. При нас, в музикалния клуб, хвърчаха токчeта и коси. На Ssyrrena не й отне много, за да пренесе цялата публика в съвършено различна вселена, където проблемите и тревогите от реалността не съществуват, а звучат само интересните музикални заигравания и един приятен, откровен глас.
Прекрасно подгряване за следващата група, един от рождениците – KHAN. Те и феновете им ни показваха точната дефиниция за “пого”. Честно казано не мислих, че това е моят стил, но бях приятно изненадана от комбинацията на българския фолк и метъл. Барабанистът на групата, Рогачев, показа, че умее да държи ритъма във всякакъв стил. Представянето на KHAN беше подсилено с много енергия, ритъм, весели подскоци и неагресивно блъскане. И някак естествено импровизираното музикално щуреене отвори място за представянето на СПАЛНИ МЕСТА.
Другите рожденици ни припомниха, че пънкът все още е жив. Накараха ни да се почувстваме живи, ухилени и да разбутаме с лакти застоялото ежедневие. Музиката не само ни пробуди физически, но и ни събуди за случващото се около нас. СПАЛНИ МЕСТА ни помогнаха да се почувстваме себе си, да се поотърсим от клишетата и съвсем по тийнейджърски да се опълчим на правилата. Едночасовото им представление едновременно ни осигури коридор за бягстгво от реалността и в същото време ни позволи да видим истината за нея.
Та както вече споменах, хубавата музика ме последва и след клуба – в колата с Under the Bridge на Red Hot Chili Peppers. Явно, след всеки концерт на Спални места специално за мен пускат точно тази песен по радиото. Така де, случва ми се за втори път.
Енергията от цялото събитие ще ме държи поне една седмица, защото мислите ми все скачат към такива моменти – когато си обграден с непознати и познати хора, които усещаш близки. Тези мигове успяват да ти стоплят душата и да те накарат да бъдеш напълно истински!
