Борнео е най-големият остров в Азия и трети по големина в света. Около 7 пъти е по-голям от България. Разделен е между три държави.
Индонезийците пък наричат острова Калимантан.
Аз съм в Малайзия. Кацнахме в столицата на щата Саравак, гр. Кучинг (градът на котките). Кучинг е награден от Юнеско със званието Creative City of Gastronomy.
Полетът от Сингапур е малко над час. Летището ми се стори по-голямо от софийското, може би заради повечето гишета за паспортна проверка. От 1 до 10 гишета, обслужваха само местни.
Пристигнахме в петък вечер. Хотелът ни беше изпратил кола. Докато пътувахме през Кучинг, съпругът ми цъкаше колко добре и изглежда градът. Подреденост, чистота, хубава инфраструктура. Впечатлиха ни пътищата им, покрай които имаше окосена трева до ниво голф феъруей. Минахме покрай красиви комплекси.
Беше тъмно, но с интерес се опитвахме да видим повече. Мъжът ми каза, че ако не знаеше къде е кацнал, би заложил, че това е Северна Каролина.
Комплексът ни е в близост до голям национален парк. Може да се разгледа с водачи, да се видят редки животински и растителни видове. Планинско катерене си е. Тук е и един от най-големите центрове за орангутани. Голяма атракция в района.
Може да се посети и автентично местно селище, в което два пъти на ден може да се видят техни обичаи.
Ние сме за съвсем кратка почивка и ще си останем в комплекса.
Сутринта слънцето ме изгори и бях с чадър във водата, но сега… ооо сега е мека, топла, солена вода, от която не знам как ще ме извадят…. ще бягааам.
Поздрави от Борнео,
Ваша Радост
