Гръмотевици и небе, пълно с дъжд. Капките са увиснали във въздуха, но не смеят да паднат. Из мрака на облаците витаят светлини от излитащи и кацащи самолети. На сцената край летището публиката попива двуцветния пулс на прожекторите в ярко бяло и тежко виолетово. Светлините следват ритъма на Placebo – яркото британско присъствие на тазгодишния Hills of rock в София. В нощта на 2 юли музикантите от Placebo пренесоха публиката в паралелна вселена. Задържа ни там един час и петнайсет минути с парчета, пропити със звук, който чертаеше емоции, спомени, видения. Едва доловимите паузи бяха за бърза смяна на китарите, за да бъде всяка песен уникална.
Дни след онази дъждовна вечер на Терминал 2 не спирам да мисля за “Спасителят в ръжта” на Селинджър. Не подозирах, че има връзка с Placebo, докато не попаднах на признанието на вокала Браян Молко, че литературният герой, с който се отъждесвява е Холдън Колфийлд. Казва, че ги сближава чувството на отчуждение.
“През цялата книга Холдън иска да се обади на едно момиче. Но така и не успява да го направи. Това описва живота ми доста добре”.
Защо ли не съм учудена от откровението на Молко? Защото съм сигурна, че всеки може да открие поне частица от себе си в главния герой Холдън Колфийлд. С риск да прозвуча като него, който няма страх от това да изразява личното си мнение без значение как ще реагират останалите, мисля, че думите, които вървят “ръка за ръка” с купуването на “Малкия принц”, трябва да важат и за тази книга. А, именно: “това е от книгите, които трябва да се четат на различни етапи от живота, защото всеки път виждаш написаното с други очи”. С други думи, велика книга!
Добре, сигурна съм, че много от вас ще си кажат, че прехвалвам книгата, и че не е чак толкова интересна, за колкото я представям, но според мен “Спасителят в ръжта” трябва да стане наръчник за всеки тийнейджър, защото в нея са скрити отговорите на много объркващи въпроси, към които не може да се приложи математическа формула или логично и ясно обяснение. Дори и да няма директен отговор на някой ваш проблем, разбирате, че не само вие се чувствате така и Холдън винаги е готов да ви подаде ръка, независимо в каква душевна/емоционална яма сте попаднали. Но това, което прави книгата истински велика е фактът, че е писана преди повече от петдесет години, а проблемите и чувствата, за които разказва, те карат да си мислиш, че е писана вчера. Това прави книгата не само велика за времето си, но и за цели поколения.
Както казва Холдън, “Падам си по книга, дето след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да можеш да го повикаш по телефона когато ти се поиска”.
Още по-хубаво е, когато чуеш неочаквано близък и приятелски глас като този на Браян Молко да изпее ясно и чисто обърканите ти мисли от микрофона на сцената. Тогава разбираш, че не е важно какъв ще станеш и дали ще успееш. Важното е да застанеш на края на нивата с ръж, точно преди пропастта и да връщаш навреме всяко дете, което се е засилило към бездната. Чудя се дали Браян Молко от Placebo си дава сметка колко много се доближава до тази роля, когато е накарал публиката да изживее отново тийнейджърските си откровения в объркания от хората свят, за да ни спре в последния момент с думите “някой да направи снимка, докато не е твърде късно”. Даа, така е, парчето “Try Better Next Time” не може да ми излезе от главата. А в сърцето ми героят от “Спасителят в ръжта” винаги ще има специално място.
