Ще звънна на хората, с които не съм се чувала от месеци! Ще пиша на тези, които обичам, но не им го казвам. Ще се видя с приятелите, на които знам, че винаги мога да разчитам, но времето все ни отдалечава. Ще се видя с хората, които са в сърцето ми, но спомените ни са малко. Ще го направя! Обещавам! Една песен ме подтикна – „ПО(м)НЯКОГА“ на ПСМК. Изпяха я на концерта си на 25 юни.
„Никога не знаеш кога една дума или среща могат да се окажат последни“, каза Ачи от групата преди да изпълнят песента, пропита с много лични емоции. Ритъм, изграден от болка и тъга за липсващ приятел.
Това беше първият концерт на ПСМК от една година за “all ages” и в залата наистина присъстваха хора на всякакви възрасти. Групата пя за фалшивите хора. За имитаторите без идеи и мечти, които изсмукват живота от реалността.
“Власт да беше посредствеността, щяхте да сте царе”, пеят шестимата в парчето си “Surfs Up”, сякаш искат да заглушат самоуверените глупаци.
Напук на дъжда, който се изля навън, групата успя да зареди присъстващите на концерта с лятно настроение и да напомни защо трябва да се срещаме с музиката на живо.
*Ако сега се сещате за някой ваш познат, на когото не сте се обаждали отдавна, направате го!
