Три наскоро разпространени филма разглеждат общочовешки теми в модерното общество
География на самопознанието
Какво се случва когато животът ти зацикли, а после дерейлира след загубата на близък човек? Подтикната от несбъдната професионална мечта и смъртта на любимия й дядо, младата героиня Нора (Ане Пиказа) от едноименния испански филм “Нора” (Nora) буквално се отскубва от всекидневието си и импулсивно се отправя на път – към миналото, към загубената любов и ултимативно към преосмисляне на живота си.
Сред впечатляващи гледки от атлантическото крайбрежие на баските провинции в Испания и Франция, неспокойната жена преоткрива себе си, а срещите със случайни хора по пътя й маркират нови възможности.
Поетичният и философски поглед на баската режисьорка Лара Изагире към самопознанието определено ще резонира и в българските зрители, особено в онези от тях, за които устремът към просторите на морето е и пътуване на самооткриването и зареждането с нова жизнена енергия.
Микадо от паралели
Животът като поредица от разтърсващи обрати, преодоляване на загубата и откриване на любовта е в центъра на сюжета на най-новия филм на знаковия испанския режисьор Педро Алмодовар.
В “Паралелни майки” (Madres paralelas), две случайно срещнали се бъдещи самотни майки – жизнерадостната Янис (Пенелопе Круз) и травмираната Ана (Милена Смит) – започват едно интензивно приятелство, което ще ги отведе в напълно неочаквана посока и ще им разкрие много неща за тях самите.
На фона на чисто човешките взаимоотношения, в характерния си стил Алмодовар разглежда и вечните теми от испанския политически преход към демокрация: подмяна на новородени бебета, историческата памет за жертвите от Гражданската война, насилието срещу жени.
Осмислянето на травмите от миналото (исторически и лични) прави “Паралелни майки” актуален и за българската аудитория, която все още преминава през лутането на българския преход.
Пекарна за щастие
Но дали понякога може да е късно да се разбулят тайните от миналото? Този въпрос стои пред разделените от времето и разстоянието две сестри Анна (Ева Мартин) и Марина (Елиа Галера) във филма “Лимонен сладкиш с маково семе” (Pan de limon con semillas de amapola). Наследена семейна пекарна в едно малко село на остров Майорка ги събира отново, за да преоткрият аромата и вкуса от детството.
В тази многопластова семейна драма по едноимения роман на испанската писателка Кристина Кампос, режисьорът Бенито Замбрано майсторски преплита темите за пътуването надалеч, за да се върнеш променен; за желанието за деца и надмогването на загубата; за горчивината и усилието да се освободиш от подтискащи семейни взаимоотношения.
Преоткриването тайната на лимонения сладкиш е метафора за търсенето на есенцията на щастието, която двете героини, макар и късно, все пак успяват да намерят.
Това ново испанско кино, което представя общочовешки теми и дава толкова богата храна за духа, несъмнено ще приближи заинтересования български зрител към съвременната европейска култура и ще му зададе нови интелектуални хоризонти.
