След всички изпити, когато човек е изморен, но най-накрая може да живее. Когато на човек просто му е “тъпо”. Когато го боли глава. Когато не знае какво да прави. Във всички тези моменти човек се нуждае от меланхолична супа за душата. Питате се защо? Защото меланхолия може да се лекува и …с меланхолия.
Ето и кратък наръчник – как да си приготвите въпросната супа.
1) Позволете на плановете ви за вечерта да се провалят. Натъжете се за секунда-две. Звъннете на някой приятел, с когото не сте се виждали от много време и отидете на концерт. Аз и приятелката ми заложихме на ПСМК.
2) Когато някой ви попита каква музика свирят, кажете, че и вие не сте сигурни. Единият вокал отвреме-навреме пее метъл. До него другият рапира. Барабанистът щурее по барабаните и чинелите. Но когато всичко това се събере на сцената на непретенциозно заведение с усет към детайла, музиката наистина си идва на мястото.
3) След като сте изпълнили първите две стъпки и имате с кого да се лутате по малките улички, за да намерите клуба, след известно време стигате до една ниска постройка в крива уличка, пощадена от строителни интереси. Това място е вълшебно, защото е едно от малкото в центъра на София, което си е останало недокоснато от десетилетия.
4) След като отриете клуба, сте готови да се потопите в музиката и подобно на мястото и вие да станете 100% истински (organic) в компанията на напълно непознати.
5) Е, добре може би излъгах като казах, че сте заобиколени от непознати. Защото, когато погледнеш членовете на групата виждаш много познати лица. В началото мислих, че е защото в един миг ги гледаш на снимки, а в следващия момент са напълно същите хора пред теб. Но при ПСМК има още нещо. Щом ги видях помислих, че ги познавам цял живот.
Отне ми една година да разбера защо ги чувствам толкова близки. Беше от песните им. В тях има послания, които са нещото, което се нуждаеш да чуеш в онзи момент, в който най-много ти трябва порция от меланхоличната супа за душата. Добре, но защо ми отне цяла година, за да стигна до този извод? За да успея да сготвя супата както трябва. Липсваше ми една много важна съставка, а именно албумът “С нас”. Той е онази съставка, която ти помага да не прегориш.
6) Обобщение: За приготвянето на меланхоличната супа за душата се нуждаете от приятел, с когото да мятате коси в ритъма на баса на китарата и всеки сблъсък на палките с барабаните. Да крещите, дори и да не знаете всички текстове. Да се заобиколите с познати непознати. Да свалите всички маски, които слагате за през деня пред хората. (Тъмно е, спокойно, никой няма да разбере) Да сте готови след като излезете от клуба да забравите какво ви е било на ума преди това.
П.С.(М.К.) Ако сте слушали групата само със слушалки, свалете ги и отидете на следващия им концерт, за да може сами да откриете съставките за супата, която спокойно може да носи името на албума “С нас”.
