Получих хубаво писмо от родител с различна и добре аргументирана и интелигентна гледна точка защо трябва да остане онлайн обучението по желание, наричано в годините на пандемия “образование от разстояние в електронна среда” или познато още като ОРЕС. Помествам гледната точка, защото ми допадна по-позитивната визия по въпроса и какви положителни неща се случиха през тези 2 години покрай онлайн обучението в българското образование, което отдавна мечтаеше да се дигитализира.
Позиция на родител
ОРЕС трябва да остане за постоянно, то подпомага дигитализацията на училищатаПреди 2 години, когато за пръв път се заговори за обучението от разстояние в електронна среда (ОРЕС) по желание, то не беше обвързано с епидемичната обстановка в България, а с учебната година, т.е. издаденото от РУО разрешение гарантираше, че децата ще имат възможност да завършат годината по избрания начин.По този начин децата в ОРЕС, станаха нещо като „пилотната група“ на дигиталното училище. И макар създаването му да беше продиктувано от епидемичната обстановка, дългосрочната полза беше подготвянето на почвата за една гъвкава, иновативна форма на обучение в електронна среда.Ако погледнем назад, за дигитализация се говореше от години, но реално малко се правеше, защото нямаше стимул. Под „дигитализация“ в училищата разбираха създаването на компютърна зала, където децата да прекарват 1-2 учебни часа седмично по предмет „информационни технологии“. Всички останали предмети бяха изключени от дигитализацията, както и методите на преподаване.
Разбира се, първата стъпка се положи по време на извънредното положение пролетта на 2020, когато всички деца от цяла България учеха онлайн. Да се премине бързо и непланирано към онлайн модел за всички е супер екстремно и съвсем очаквано, не всички имат положителен опит от това време.
Но дори и малкото постигнато щеше да бъде изгубено постепенно, ако не беше въвеждането на ОРЕС дългосрочно в учебния процес. Децата в ОРЕС дадоха този стимул, който беше необходим, за да заработи в посока дълготрайни промени. ОРЕС беше предизвикателството да се подходи по съвсем нов креативен начин, да се използват нови технически средства и педагогически подходи, за да бъде преподаването успешно и в електронна (хибридна) среда. Тези нови средства помагаха и на всички останали деца, които на приливи и отливи се включваха индивидуално или групово в онлайн обучението.
Спомням си, имаше време, когато тези очаквани промени в образователния процес се приемаха напълно положително. За повишаване на дигиталните компетенции на учителите се предвиждаха обучения и средства. Нещо повече: иновативните училища в България бяха насърчени да възприемат практиката 20% от всички часове да се случват в електронна среда. Идеята беше, отново, българското училище да върви към модернизация, дигитализация и гъвкавост.
Една година по-късно дигитализация като че ли стана мръсна дума. Всички проблеми в учебния процес, съществуващи години назад, бяха стоварени върху „новоизлюпения“ ОРЕС.
Но оправдано ли е наистина това негативно отношение? Какво показват данните от „експеримента“ ОРЕС, доколко успешен е той?
Всъщност, за много от семействата в режим ОРЕС по желание това отдавна вече не е експеримент, а начин на живот, който продължава вече 2г. Децата в ОРЕС по желание отдавна имат изградени навици за учене в дигитална среда. Те са мотивирани и работят в час активно, пишат домашните и проектите си и се стараят да не пречат на учебния процес на другите деца, присъствен или онлайн. Нещо повече – много от тях вече имат зад гърба си лични постижения като победи от състезания, конкурси, грамоти, медали, титли и дипломи.Дотук добре. Но не пречи ли ОРЕС на останалите?
Това бяха редовните обвинения от страна на учители и родители. Но всъщност, ОРЕС помага на модернизацията и успешното преминаване на българското училище в 21 век. То развива училището по начин, от който имат полза всички. И макар нещата понякога да се случват трудно, това е необходима промяна, която носи полза в дългосрочен план.
Трудности безспорно има, но не бива да се спира процес с дългосрочни ползи заради краткосрочните проблеми. Ако искаме да се развива училището ни в дигитална посока, то трябва дигиталното да се практикува реално, а не само в оскъдните часове по ИТ. Целият свят се развива в дигитална посока. Вече все повече услуги се предоставят на гражданите в електронна среда. Защо тогава да отказваме да осигурим образование в дигитална среда?
