Родители на ученици с хронични заболявания молят МОН да се предостави възможност и за дистанционно обучение през новата учебна година, тъй като присъството обучение е рисково за децата им. Те дори изпратиха отворено писмо до министрите на образованието и здравеопазването. Има и петиция. Майка, включила се в дискусията на Фейсбук страницата на Данибон, обясни защо самостоятелно и индивидуалното обучение също не са подходящи.
Родител обясни проблемите, които ще срещнат хронично болните деца:
Всичко, което, предлага към момента МОН демонстрира силно желание да се отговори на крещащата нужда на всички – деца, родители, учители за осъществяване на правото да получат и респективно – да предоставят качествено образование.Това – добре. Но, честно казано и въпреки доброто желание, не ми изглежда равностойно осъществимо за всяко едно училище – донякъде това може да се коригира чрез предоставени за целта в тази пандемична обстановка средства от държавния бюджет (все още не е ясно дали, как и по какви критерии). Все пак училищата са толкова различни като сграден фонд, вид, местоположение (голям, малък град, село) и състав на учители и ученици, че със сигурност ще има недогледани и недообмислени обстоятелства, както и привилегировани училища. Отделно – създаване на специфични „екшън планове“ – упражнение с неизвестна сложност и резултатност, тъй като ще зависят от персоналните хрумвания и решения на директорите ДОСТА, а ефективното им изпълнение – от личното възпитание и култура на учители и ученици…, а не на последно място – и от възрастта на децата, малките деца са просто неопитни и незрели в това да се пазят достатъчно добре сами, та камо ли – едни – други.
При така създаденото и без друго тежко положение в образователното предизвикателство за тази учебна година, изпълнението на цялата организация по осъществяването му в безопасна и ниско рискова(?) среда е по конкретен план за действие, който тепърва(!!!) ще се обмисля, на колко директори и учители ще им се занимава с така препоръчваните за хронично болните деца самостоятелна и индивидуална форма на обучение.
Факт е, че предложенията за ученици на самостоятелна или индивидуална форма се гласуват (и евентуално одобряват) на съвет в училище и по правило се избягват, доколкото и ако е възможно. Достатъчно тежко е за учениците да се самоподготвят и да се явяват на изпити.
Самостоятелната форма е меко казано „наказателна“ форма на обучение. Никой, освен родителите и самият ученик, няма ангажимент към него по отношение на подготовката му, по закон имате право на някакви консултации, които никъде не са разписани колко са. Така че такъв тип обучение е рисков, с неясен резултат и силно стресов за ученика. Изпитът е върху целия материал за годината на писмен 3 часа (по някои предмети – 5), устен и практически- където е нужно. Ако се борите за успех – жална ви майка.
Индивидуално обучение – разписано е колко часа имате право да вземете реално, т.е. присъствено (тук също трябва да се обмислят нещата – никъде не е споменато,че тези часове ще са онлайн) и там също има изпити ИЛИ текуща оценка, за справка ЗПУО,ч.раздел VI, чл.106 – форми на обучение. Индивидуална форма на обучение се избягва да се предлага на съвет и да се предоставя, тъй като е много трудоемка за преподавателите и за ученика се води отделен дневник, тъй като той „се вади“ от класа. Все пак с електронните дневници нещата леко се пооблекчиха в това отношение. Индивидуална форма на обучение се предлага в определени случаи, това,че детето е с хронично заболяване не предопределя одобряването му за такава (виж чл.111, ЗПУО).
В сегашната обстановка родителите на много деца с хронични заболявания, какъвто е и моят случай, ще пожелаят различна форма, но ситуацията е различна от тази, в която са създавани новият закон за образование и наредбите към него, децата ни имат равни права на достойно, безплатно, качествено обучение и не бива да бъдат някак квалифицирани като деца с „второ качество“ здраве и съответно прехвърлени в неравностойни условия на обучение и изпитване. Те не са досадна пречка за осъществяване на присъствено обучение (без съмнение – най- хубавото нещо, а и най-желаното за децата е това), те просто – за наша болка и тревога са застрашени, а трябва да намерят мястото си в образователния процес наравно с другите в този сложен период.
Твърди се,че са направени промени в наредбите и закона във връзка с пандемията, с дистанционното обучение, с безопасността на обучение и труд, очаквам с нетърпение да ги прочета.
Със сигурност ТРЯБВА да бъде предоставен избор на тези родители и деца първо да са живи (незастрашени от непремерен риск, защото те по принцип са в риск), а след това и недискриминирани по отношение на образователната услуга.
Благодаря за позицията!
В дискусията около тази статия във Фейсбук, родител алармира:
Родител алармира за проблеми и при случаите с деца с увреждания:
Искам да обърна внимание и на проблема с децата с увреждания, които учат в масово училище с ресурсно подпомагане или в Център за специална образователна подкрепа. Те са много рискови поради здравословните си проблеми и поради невъзможността да спазват каквито и да е мерки. Моето дете учи в ЦСОП и паралелките са с малко деца, но поради когнитивните дефицити и емоционалните и поведенчески разстройства не биха могли да спазват мерките.
Децата с тежки физически увреждания също не могат да се пазят и биха били зависими изцяло от обкръжаващите ги. При положение, че голяма част от учителите не вярват в опасността от вируса, не може да се разчита, че мерките ще се спазват.
Друг е въпросът доколко изпълними и адекватни изобщо са те.
Трябва да защитим и децата с увреждания, които са най-уязвими, страдащи и пренебрегвани. Надявам се да ги пренебрегнем и в тази дитуация. Нека не стават жертва на недомислие и упорство, а да се разреши и на тях, както и на всички, имащи опасения от присъственето обучение, дистанционно такова. Самостоятелната форма не е подходяща, защото при нея децата не се обучават от училището, не участват в учебния процес.
