“Ден преди началото на учебната година няма никаква яснота при какви условия ученик може да премине към обучение в електронна среда от разстояние”, пише в позицията на една от политическите партии у нас. Извадих някои от акцентите, защото виждам, че на същите въпроси се опитват да намерят отговор много родители и то ден преди началото на учебната година.
Позицията започва така:
Утре започва учебната година в училищата. Предвид продължаващата извънредна епидемична обстановка, както и ненамаляващия риск от заразяване и разпространение на COVID-19, е наложително да се гарантират максимално безопасни условия на обучение и преподаване.
Споделям някои акценти, защото не ми звучат като кухо политическо заяждане, а като конструктивна критика.
1. Промените в Закона за предучилищното и училищното образование касаят много хора, но информацията е основно от медиите какво е гласувано.
На 9 септември Министерството на образованието и науката публикува Насоки за работа на системата на училищното образование през учебната 2020-2021 година в условията на COVID-19. От медиите знаем, че, също на 9 септември, Народното събрание е приело промени в Закона за предучилищното и училищното образование, но към момента нито стенограмата от заседанието, нито финалният текст на промените са публично достъпни. Съвсем закономерно в тази ситуация на действия в последния момент и продължаваща неяснота сред ученици, родители, учители и администратори се генерира напрежение и тревожност.
2. Мерките са добри на хартия, а на практика дали ще се реализират.
Мерките, формулирани в насоките, звучат повече или по-малко разумно на хартия, но няма никаква гаранция, че ще бъдат приложени на практика. Няма яснота дали те са обезпечени с материални и човешки ресурси и ако да, за какъв период от време. Не е ясно кой отговаря за тяхното изпълнение – ако основните хора, натоварени с изпълнението им, са учителите, времето и усилията, които те ще посветят на това, ще намалят времето и усилията, насочени към учебния процес. Не е ясно какво би се случило, ако насоките не се изпълняват. Няма заявка и за по-строг контрол от страна на съответните органи. В този ред на мисли, не е лесно човек да повярва, че една система, която от десетилетия не успява да осигури топла вода и сапун за всички, както и нормални условия за ползване на тоалетна, за няколко дни ще премине към висок санитарно-хигиенен стандарт, който да гарантира безопасност в условията на извънредна обстановка.
3. Ден преди началото на учебната година има само неясноти как ученик може да изрази своето желание да премине към дневна форма на обучение в електронна среда от разстояние.
Независимо от това, от 15 септември присъствената форма на обучение ще бъде на практика задължителна за всички. Предвиждат се изключения, в случай че ученикът или негов родител страда от определени заболявания, които го поставят в рискова група. Също, на теория, учениците и родителите, които желаят да подходят по-предпазливо при връщането към присъствено обучение, могат да изберат самостоятелна, индивидуална или дистанционна форма на обучение, но на практика това едва ли ще се случи, след като ден преди началото на учебната година няма никаква яснота при какви условия става това, каква е процедурата, и какви ще бъдат ефектите върху бъдещето на учениците.
4. Наистина ли училищата могат да превключват бързо на обучение в електронна среда от разстояние?
Ннасоките и промените в нормативната уредба декларират възможността при нужда системата да може да превключи към обучение в електронна среда от разстояние, но, също както по отношение на здравните и санитарно-хигиенните мерки, не изглежда летните месеци да са използвани за каквато и да било подготовка за това.
Следват няколко твърдения, по които не бих могла да се произнеса дали е така:
Не се изгражда надеждна виртуална среда за обучение, нито информационна система за електронен документооборот и управление на данни, която да облекчи административните процеси.
Не са предвидени подкрепа и подходящи стимули за учителите за усъвършенстване на тяхната дигитална компетентност и умения за ефективна комуникация и преподаване в електронна среда.
Все още проблемът с техническата осигуреност на дейността на учители и ученици не е решен навсякъде, което означава, че част от образователния процес няма да бъде провеждан ефективно.
Не се разработват подходи и педагогически инструменти, отчитащи спецификите на новите условия на преподаване – както при спазване на висок санитарно-хигиенен стандарт, така и при електронно и дистанционно обучение.
5. Финалът: дали това наистина може да се приложи на практика
“Вместо да формулира навреме план за справяне и да разясни ефективно мерките в него, МОН се опитва да се скрие зад насоки, предписания и законодателни промени, които се приемат в последния момент, по отношение на които няма яснота, и изглежда никой не вярва, че ще могат да се приложат на практика”.
Извадих някои акценти, които съм срещала често в родителските питания и търсене на информация. Струва ми се, че добре са формулирани. Умишлено не посочвам политически имена, защото не искам това да е фокусът. Който се интересува, може да прочетете цялата позиция тук. За мен е по-важно МОН да даде информация по горните въпроси, осоебно това, което днес родителите питат – как да подадат заявления, ако искат децата им да се обучават в електронна среда от разстояние, има ли срокове, кои са определените училища за дистанционно обучение.