Когато човек чете или слуша представител на висока позиция в държавата в изказвания за медиите, трябва да се вглежда и какви послания прокарва, за да достигнат до обществото и то да ги подхване в лични разговори. Днес се зачетох в интервюто на заместник-министъра на образованието Таня Михайлова за “24 часа”. Имаше интересни послания, които се чуваха и преди от МОН в дискусиите за задължителното присъствено обучение през новата учебна година по време на пандемията.
Притесненията и въпросите на родителите категорично вече се наричат страх.
“Не трябва да е водещ страхът”.
“Трябва да е водещ разумът, а не страхът”.
Все по-често вместо да се отговаря на конкретни въпроси, да се дава информация, да се правят анализи, да се цитират авторитети и да има позоваване на научни изследвания, притесненията и въпросите на родителите се атакуват и се определят като страхове.
В такива кризисни ситуации трябва да се подхожда с научна обосновка и ясни анализи, а не да се неглижират притеснения и дори въпроси с внушения, че това са страхове.
Аз бих предпочела да говори спокоен мъж и то по-научно, отколкото емоционална жена.
Децата не са собственост на родителите си.
“Страхът е най-нормалното човешко чувство за всяка майка и всеки баща. Няма нищо по-скъпо от детето ти. Но детето не е собственост и трябва да му дадеш възможност за развитие.”
Да, децата определено не са собственост на родителите си. Но не са и собственост на държавата или на МОН или на заместник-министъра на образованието. Така че този аргумент е също толкова емоционален, колкто и другите за страха.
Отделно има “деца” в училище на 18 и 19 години. Пълнолетни граждани. Едва ли майките им и бащите им решават. Спокойно могат да се произнесат и да кажат какво мислят. Без значение какъв е отговорът им, но ще е мнение на човек, който е страна в случая.
В тази дискусия за началото на учебната година не чух и от МОН да са провели допитване до учениците какво мислят. Никой не пита учениците, а всички се изказват от тяхно име. Дори и да е направено такова проучване, не се цитират данни. А такива данни от проучване ще са по-интересни от постоянните интервюта за мерките, върху които много се работи, но още не са измислени напълно.
“На детето трябва да се даде възможност за развитие”.
Все повече си мисля, че в МОН мислят, че родителите, които много задават въпроси за началото на учебната година по време на пандемията, ако не са параноици, то със сигурност са нискообразовани, без социален живот и без никакви финансови възможности и не могат да осигурят нищо на децата си извън училище. Да, училището е много важно. Но не е всичко. Никой не отрича социализацията. А за хората със знания и с възможности, които се насочват към точно определени училища за децата си, това е най-важното. Вземете за пример успешните ни математически гимназии или частните училища у нас и в чужбина. Отдавна е известно, че за скъпото Льо Розе се плаща не толкова за знанията, които можеш да получиш и на друго място, но точно да си в тази конкретна среда. Така че родителите разбират отлично ролята на училището.
“Трябва да управляваме риска.”
Имаше хубаво сравнение с авиацията, направено от известен наш лекар. В авиацията управлението на риска е една система, съставена от 3 елемента: оборудване, хора и процедури. Всеки елемент пази до определена степен. Но когато работят и трите елемента едновременно, рискът е управляван и се свежда до приемливо ниво.
“Мерките в момента се доработват”.
Хаотичните послания за мерките, които ще се вземат в училищата и които още се “доработват” в МОН малко преди началото на учебната година, не вдъхват такава увереност, че всичко е под контрол и че системата работи правилно. “Доработват” е цитат от интервюто на заместник-министър Таня Михайлова. На 25 август всички очаквахме вече да са готови и представяни. Не знам кой човек ще се качи на самолет, ако му се каже, че в момента мерките се “доработват”, но след малко той е задължен да излети.
“Няма среда, която да е идеална и да няма риск в нея.”
Рискът трябва да е приемлив. Работата на тези, които взеха решението, т.е. МОН, е да ни убедят по най-добрия начин, че управляват риска и имат хора, процедури и оборудване.
“Ние трябва да се научим да живеем с COVID-19 с всички мерки, които вземаме.”
Това послание вече толкова е зациклило в общественото говорене. Явно много добре е сработило. Но отново дори тези, които го повтарят, го ползват по-скоро да “затворят устата” на други, които питат или имат притеснения, но липсва анализ, яснота за управление на риска и най-вече достатъчно опит, за да призоваваме всички да го правят.
Когато чуя да ми се казва това изречение, че трябва да се научим да живеем с коронавируса, за мен е като онази усмивчица в “месинджъра” на Фейсбук, която се поставя в края на разговора и това е знак, че говоренето е приключило.
Очаквания от МОН
Вместо послания, които да агитират на емоционално ниво, добре е МОН да представя анализи, да провежда проучвания, да цитира авторитети и научни изследвания. Решението също трябваше да се базира на анализи, проучвания, авторитети и наука. От повечето интервюта, които прочетох или чух в продължение на един месец, оставам с усещането, че в 21 век ще борим епидемията основно със “сапун и топла вода”, които обаче се оказва, че липсват в някои училища в България.
И крайно време е да ни се представят тези така рекламирани вече месец мерки, по които се работи. Учебната година настъпва, а цялата тежест ще падне върху директори, учители и родители да изпълняват решенията и препоръките на МОН.
Дискусията се води тук.