Гласувахме.
Семейно отидохме.
Навън валеше сравнително силно.
Имаше голяма опашка в двора на училището, където гласуваме. Хората спазваха дистанция. Носеха и маски навън.
Ние си сложихме веднага маските с висока защита.
За нашата секция обаче нямало много хора вътре и ни казаха да влизаме малко след като се наредихме на външната опашка.
Вътре имаше пред нас само едно семейство – съпруг и съпруга.
В коридора също се спазваше дистанция.
Сложихме ръкавици. Имахме и наши химикали.
Докато чакахме, мина и хигиенистка и напръска дръжката на вратата с препарат (нямаше механично почистване след това, но и никой не пипаше дръжката, вратата беше отворена).
Двама мъже си говореха.
Единият пита дали има гласували машинно, другият му каза, че има и посочи бройка. Не я споменавам, защото може да е някакъв ориентир.
В секцията можеше да се влиза по двама. Имаше разпределение по азбучен ред (по първо име).
Всички бяха с маски.
Помолиха ме да си махна маската за съвсем кратко, за да видят дали съм аз.
Стана бързо.
След като излязох от секцията, една дама ме пита дали искам да участвам в социологическо проучване.
Съгласих се.
Въпросите бяха приятни.
Когато излязохме, на двора имаше още по-голяма опашка. Всички спазваха дистанция.
Имаше доста млади хора и дори семейства с бебешки колички.
Когато излизахме от училището, пред нас вървеше младеж, който придържаше много възрастен мъж, който едва вървеше с бастун. И двамата бяха с маски навън.
Рапорт даден!
