обн. 1.3.2021 г. – 18,43 ч.
Темата за коронавируса е номер едно в живота ни вече една година. Свикнахме ежедневно да четем, слушаме и гледаме изказванията на редица експерти, учени, медици и официални лица. Техните анализи, прогнози, новини определят често нашия живот по време на пандемията. Някои от тях станаха новите инфлуенсъри. По всяка тема, която се зададе на хоризонта, определен кръг от “ковид инфлуенсъри” са канени да представят гледната си точка, а тя влияе на много хора.
Изборите наближават и партии започнаха да осъзнават, че участниците в ковид дискусиите са най-популярните имена сега. Вече виждаме някои от тях в листите за кандидат-депутати. Най-често цитираните министри в последните месеци са на здравеопазването и образованието – Костадин Ангелов и Красимир Вълчев. Те станаха водачи на листи. Дори всеки от тях е начело на две листи. Други често канени лица в ковид дискусиите също се насочват към политиката.
Някои от тези кандидат-политици, които са редовни участници в ковид обсъждането ги следя, други – не. Реших обаче да се запозная по-подробно с биографиите на всички – къде са родени, къде са учили, къде работят, за да имам по-пълна представа за тях. Допълвам и моите по-големи или бегли впечатления за тези имена. В оставащите седмици до изборите ще наблюдавам изявите им може би малко повече, ако обаче са ми интересни и полезни.
Редовни участници в ковид дискусията, които стават кандидат-политици
1. Д-р Костадин Ангелов – министър на здравеопазването
водач на листите на ГЕРБ във Варна и Велико Търново
Роден през 1977 г. в Нова Загора. Не се открива информация къде учил като ученик. След това завършва в Медицинския университет в София, а през 2015 г. магистратура по финанси в УНСС.
Хирург, преподавател, директор на УМБАЛ „Александровска”.
Интересна личност, която успя да обедини бързо доста лекари около себе си и то в ключов момент, когато НОЩ сякаш се беше разпаднал и имаше голямо разделение сред медиците. Върна в публичното пространство ген. Мутафчийски, който месеци наред не се появяваше. Наложи се и като основен говорител по време на пандемията и канализира откъде да идва основната информация. Борави изключително добре с ПР послания и винаги може да бъде чут кога какво иска да каже. Не се притесняваше да вземе крайни решения, когато се налагаше в края на миналата година, и имаше зад гърба си подкрепата на членовете на НОЩ. Направи впечатление в последно време, че прави и компромиси и приема позиции, които преди не е защитавал или е изказвал по-различна гледна точка. Определено успява и в такива ситуации да излиза сравнително умело от положението, когато то е хлъзгаво или неловко. Последното интересно обяснение, което учуди мнозина беше, че при 200 заразени на 100 000 няма да се затягат мерките, както всички вече знаехме от две месеца, а всъщност ще има само “повишено внимание”. Имаше няколко емоционални интервюта и изказвания, които въздействаха доста на публиката, което показва отлично владеене на ораторското майсторство. Въпреки емоцията, в изказванията му всяка дума си беше на мястото с нужния акцент. Избухването му от 25 февруари “Уважаеми представители на АстраЗенека” беше много професионално изказано и тушира многото въпроси как така само България не е знаела за тези намалени и отложени доставки на фармацевтичния гигант и дори започна масова ваксинация.
Любима фраза, която обичаше да повтаря често:
“Искам българите да са здрави, а не излекувани!”
На последните седмици, когато пак скача бройката на заразени, обаче вече не я споменава на брифингите.
Министър Ангелов притежава доста умения за владеене на публиката, има подкрепа на колегите си, вероятно би бил интересен политик.
2. Красимир Вълчев – министър на образованието
водач на листите на ГЕРБ в Стара Загора и в Шумен
Роден през 1975 г. в София, но израснал в село Априлово (община Гълъбово, област Стара Загора). До 8 клас учи в училище „Васил Левски“ в Гълъбово, а средното си образование завършва в Строителния техникум в Стара Загора. Продължава в Икономическия университет във Варна и е магистър по публични финанси.
От 2002 година (на 27 години) започва да работи в Министерството на финансите. След това дълго време е
– от септември 2009 г. до февруари 2017 г., е главен секретар на Министерството на образованието и науката.
Определено е опитен служител в публичната администрация, човек на компромиса, а не на конфликтите. Предостави възможност да се учи онлайн по желание, когато имаше сериозни разговори от страна на родителите това да се случи. Балансьор. Имаше иновативни идеи в началото на пандемията, но като видя в каква посока са желанията на мнозинството и на правителството, започна да “криволичи” и да се опитва да балансира между всички групи. Когато трябва да се вземе важно решение, делегираше винати тази отговорност на други – по време на пандемията най-често на директорите на училищата. Ключовите решения за затваряне на училищата при рязък скок на заразени бяха вземани от министъра на здравеопазването, а ролята на образователното министерство се заключаваше в постоянно предлагане на варианти за превключване “като коледна елха” от онлайн на присъствено обучение. Макар и да е финансист, боравенето му със статистическа информация, поне тази, представена пред обществото – беше на принципа “едно към гьотере”, но е възможно да е въз основа не на неопитност, а с друга цел. Данните за заразени и карантинирани ученици и учители никога не бяха точни, а също така и не стана ясно колко са подадените заявления за онлайн обучение по желание.
По време на пандемията защитаваше вечно тезата, която твърди, че е от научно изследване (неназово обаче кое е то през цялото това време), че малките деца не заразяват.
Любима фраза, която повтаря от няколко месеца в медиите:
“Училищата малко или много са рискова среда. Те са среда на многочислено и многочасово взаимодействие на множество хора.”
Управлението му ще се запомни с вечните компромисни изрази от типа “малко или много” и липса на яснота и решителност. Дори и в заповедите често присъстваха такива фрази: „доколкото и ако е възможно“. Успя да разедини обществото на два отбора – като футболни агитки на “Левски” и ЦСКА през 80-те години, по темата присъствено или онлайн обучение, но лошият никога не беше той, а групата на другите, а министър Вълчев беше вечният балансьор на мача.
С вечно балансиращото си поведение си спечели нетипичен за съществуването на една държава съюзник – учителските синдикати, които заиграха с него приятелски валс през месеците на пандемията и забравиха каква е тяхната роля – особено, когато имаше починали учители, а броят на заразените се увеличаваше. Янка Такева, която е начело на Учителския синдикат към КНСБ, заяви: “Без Красимир Вълчев ще бъдем като деца сираци”, а от Синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” основаха специална грамота – забележете – в негова чест, и го обявиха за “най-успешния министър на образованието от новото време”.
Не бих могла да преценя какъв процент от учителите и родителите са на същото мнение, че това е най-успешният образователен министър, но определено е човек, който балансира, не влиза в конфликти, обича компромиса и никога не взема решения. Обичан е от силните, а от другите – не е мразен. Вероятно са ценни качества за политик.
3. Д-р Атанас Мангъров – лекар инфекционист-педиатър
Водач на листата на АБВ във Варна
Роден през 1956 г. в Стара Загора. Завършва в Полихническа гимназия с преподаване на английски език „Г. Кирков“, днес Езиковата гимназия „Пловдив“. Учи във Висшия медицински институт „И. П. Павлов“ в Пловдив, а след това е редовен аспирант към Катедрата по инфекциозни болести на Медицинска академия в София. Защитава дисертация на тема „Съвременна рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческата и ранната детска възраст“ и придобива научна степен кандидат на медицинските науки.
От 1983 г. работи в Инфекциозната болница, София. Между 1986 и 1988 г. е научен сътрудник, от 1988 г. до 1998 г. е главен асистент в Катедрата по инфекциозни болести на МА, а от 2010 г. е доцент в Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина.
Доц. Мангъров е едно от най-популярните лица у нас в дискусията около пандемията. Ако има грамоти за ковид инфлуенсъри (да ползвам идеята на образователния синдикат), определено щеше да е номирниран за един от най-влиятелните. Има много почитатели и много противници. Успя да скандализира много хора с изказването си още в началото на пандемията:
“У нас ги няма “сухите съчки”.
Противопоставяше се обаче на строгите мерки на ген. Мутафчийски и това му осигури много симпатизанти. На генерала обаче също не липсват почитатели. Преди месец имах интересен разговор с младежи. Заговорихме се за пандемията у нас и аз набързо им поразказах как виждам нещата. Споменах името на доц. Мангъров, никаква реакция – не го бяха чували, но ген. Мутафчийски всички знаеха кой е.
Интересно е, че по-възрастните хора са по-големи фенове на доц. Мангъров, отколкото младите. Направи ми впечатление, че млад учен беше намерил и изчел научните трудове, където е цитирано името на доц. Мангъров. Анализът беше любопитен. Най-големият опонент на доц. Мангъров сред младите е математикът Петър Велков, който е едно от знаковите имена в ковид пандемията и се радва също на огромна подкрепа.
Не следя изявите на доц. Мангъров и не бих могла да споделя повече за неговите възгледи. Засичам голям медиен интерес към неговото име и забелязвам постоянно в медийното пространство заглавия, които са свързани с него. Само веднъж съм гледала телевизионно участие на доц. Мангъров – сблъсъкът по бТВ с Петър Велков. Впечатлението, което добих е, че е в ролята на скромен на вид човек, дори притеснителен, не е добър оратор, но дефектът го превръща изключително умело в ефект и дори има известен чар на крехък човек, на когото му съчувстваш и макар и да не говори ясно, успява да бъде чут или по-скоро дори да шокира, защото сякаш случайно споделя дръзки изказвания (като “сухите съчки”), които мнозина – особено младите, определят като остарели или неточни, но пък други ги харесват и се омайват от говореното на доцента и той им “влиза под кожата”.
За мен най-изненадващо беше да открия нещо друго. Женският ми поглед веднага го забеляза по време на телевизионния дебат (почти не гледам телевизия от 2007 година, сега беше по изключение) – на пръв поглед скромен вид, но всъщност е с луксозни марки дрехи. Явно е почитател на луксозната (за стандартите на България) марка Tommy Hilfiger. Пуловерите му са на тази марка – те са с V-образно деколте и под тях носи цветна риза. След това по снимки в сайтове обърнах внимание, че има и ризи от друга марка от същия ранг – Lacoste. И на двете марки логото е малко и не се набива на очи, но се разпознава. Не ме разбирайте погрешно. Аз също харесвам тези марки и знам цените на дрехите. Явно доц. Мангъров създава на пръв поглед някакво грешно впечатление (или поне на мен) – уж скромен на вид, но с дръзко мнение; уж скромен на вид, но с дрехи от луксозни (за нашите стандарти) марки. “Парадокс” – си казах аз след това мое първо “запознаване” с него. Впечатленията са ми бегли. Може би е трябвало да го следя повече, но други теми ме вълнуват и предпочитам по-друг тип информация, конкретика, научни анализи и изследвания, а не само споделен опит.
Обявяването му за кандидат-депутат определено привлече много внимание и ще доведе вероятно до подкрепа за него на изборите.
4. Проф. Андрей Чорбанов – ръководител на Лабораторията по експериментална имунология в Института по микробиология към БАН
Водач на листата във Велико Търново в “Има такъв народ” – политическия проект на Слави Трифонов
Роден е през 1967 г. в София. Не откривам публична информация къде е завършил средното си образование. През 1992 г. завършва Биологическия факултет на Софийския университет, специалност „Биотехнология”, профил „Генно и клетъчно инженерство при прокариоти и еукариоти”. През 2002 г. придобива образователната и научна степен „Доктор” по „Имунология”. Още от биографията му може да се прочете тук.
Бил е кандидат за президент на Българската демократична общност.
Имам изключително малка информация за проф. Чорбанов и не мога да изразя впечатления. Не следя неговите медийни участия. Информация имам по-скоро непряко покрай това, което чувам от НОЩ. Знам само, че подобно на доц. Мангъров, и проф. Чорбанов има много почитатели и противници, а сред вторите са по-младите, които се интересуват от темата за коронавируса.
Проф. Чорбанов е популярна личност по време на пандемията и неслучайно след като беше споменат в политическия проект на Слави Трифонов, името му веднага беше поместено в заглавията на медиите – знак, че е разпознаваемо от масовата аудитория.
5. Д-р Александър Симидчиев – пулмолог
Водач на листата в София-област на „Демократична България“
Роден е през 1962 г. В профила му в LinkedIn има доста подробна информация за него. Като ученик е учил в международно американско-иранско училище в Техеран, което съществува до революцията в Иран, а след това в 22 СУ, където се е занимавал с математика и плуване. След това е завършил в Медицинския университет в София. Има сертификати от редица престижни университети – Harvard Business School, The Johns Hopkins University, University of Michigan, Harvard University.
Началник отделение по неинвазивна диагностика в Медицинския институт на МВР, член на Българското дружество по белодробни болести и бивш директор на отдел в GlaxoSmithKline Kанадa. Създател е и на първия в страната уеб-базиран курс по „Дигитална медицина“.
Д-р Симидчиев дава много ценни съвети по време на пандемията. Може да се видят изказванията му и в медиите, и в профила му във Фейсбук. Там помества и информация от научни изследвания. Той е един от любимците на младите говорители по темата за коронавируса, които често го цитират. Аз също обичам да чета това, което споделя. Привлече ме преди месеци с едно интелигентно изказване, в което сравняваше управлението на ковид кризата с управляване на риска в авиацията. В него показа познания не само в медицината, но и в други сфери – авиация и управления на рисковете.
Няколко дни не се знаеше коя е партията, привлякла известния лекар. В социалните медии от два дни често се срещат коментари коя ли е партията, която го е поканила. Най-много са залозите за “Да, България”, защото има интервюто като експерт в техни платформи.
Определено името на д-р Симидчиев ще привлече вниманието на предстоящите избори, особено на младите, които се интересуват научно от пандемията. Единствено ще бъде жалко, ако влезе в политиката, да не се лишим от такъв добър професионалист и лекар.
…
Интересно е, че всички кандидат-политици, за които научихме, са на по-здряла възраст и никоя партия не е забелязала към момента доста активните млади участници в ковид дискусиите, които са със сериозни биографии, много са начетени и разчитат най-вече на науката в борбата срещу коронавируса. Аз не спадам към това поколение, но се радвам на хъса, познанията и биографиите на 30-годишните.
Темата за коронавируса владее обществото ни вече година. За мен ще е интересно какви решения по време на пандемията ще предложат партиите, а още по-важно е и как виждат излизането на България след това от кризата – особено в икономически, социален и медицински аспект.
