В китайската бинарна стратегия за пандемията може да има само нули и единици — тоест “ковид нула” или “ковид за всички”, пише в свой анализ Блумбърг.
След като отмени внезапно политиката си за пандемия без да предупреди международната общност, Пекин сега реши, че опитите за ограничаване на разпространението на вируса са неприемливи – дори тези, върху които той няма контрол.
Администрацията на президента Си Дзинпин вече спря да издава визи за южнокорейски и японски пътници, след като тези страни (наред с други) въведоха нови ограничения, когато инфекциите започнаха да нарастват в Китай. С наближаването на Лунната Нова година и с това, че китайските граждани могат да напуснат страната си за първи път от години, нейните съседи наложиха изисквания за тестване на пътниците.
В същото време Китай все още изисква посетители от всички държави, включително Южна Корея и Япония, да представят отрицателен PCR тест, преди да се качат на полет до страната. Двойните стандарти от Пекин са връщане към 2020 г., когато той осъди всякакви действия от други държави, които се стремяха да ограничат разпространението на вируса, като се насочиха към китайските пътници, пише Блумбърг.
Най-странното е, че двете държави, които Пекин нападна, са тези, от които има какво да научи, докато излиза от стратегията си “ковид нула”.
От първите дни на епидемията Южна Корея и Япония предприеха трети подход – такъв, който нито търси блокиране, за да елиминира ковид, нито оставя вируса да се развихри в опит за колективен имунитет. В много отношения двете страни бяха пионери на „живеенето с вируса“, фраза, която покойният Шиндзо Абе, тогавашен министър-председател на Япония, използва още през май 2020 г., за да опише подхода на своята страна.
Без да прибягват до полицията по улиците, още по-малко до ексцесиите на блокирането, олицетворявани от подхода в Шанхай през 2022 г., и двете държави се стремяха да поддържат икономиките си в движение, като овладяха най-лошото от вируса, но същевременно отхвърлиха идеята за пълното му премахване. Южна Корея наблягаше на масово тестване, а Япония проследяваше контактите за потискане на инфекциите, но резултатите бяха сходни. И двете имаха радикално по-ниски нива на ограничения и много по-малко смъртни случаи в сравнение с повечето големи икономики.
Резултатът беше, че рутинните медицински прегледи и лечението продължиха, както и голяма част от нормалния живот. Фабриките и образованието не бяха засегнати. Глобалната икономика не е останала без частите, доставяни от двете страни. И в двете държави имаше масова ваксинация с иРНК ваксини на водещите компании, а също и впечатляващо покритие с поставяне на бустер. Имаха и някои от най-ниските смъртни случаи спрямо всяка голяма страна. Вече не е сигурно къде се намира Китай в този списък, тъй като данните за смъртните случаи от ковид не са надеждни, ако изобщо някога са били.
Тази липса на информация от Пекин е една от причините правителствата да реагират с мерки срещу китайските посетители, докато Китай е залят от инфекции. Във всеки един момент през последните дни може да е имало повече хора с ковид в Китай, отколкото населението на Южна Корея и Япония взети заедно.
Въпреки че решението на Китай да сложи край на ковид нула беше закъсняло и е добре дошло, преминаването за една нощ от пълно потискане към напълно различен подход е объркващо и нелогично. Комуникацията се измести към омаловажаване на опасностите от вируса, за който сега се твърди, че не е по-опасен от грипа.
Заигравката с визовия режим спрямо Япония и Южна Корея вече разби теорията, че Китай се стреми да смекчи подхода си към международните отношения. Това се случи в същия ден, в който китайският посланик в Австралия предприе странна атака, повтаряйки слуховете, че Япония не се е извинила на Канбера за действията си през Втората световна война, и намеквайки, че Токио, а не Пекин, представлява най-голямата заплаха в региона.
