Как започнах да следя темата за ковид?
След като чух заместник-министърката на образованието да се чуди: “Ама вие не ни ли вярвате?!”, докато обясняваше през лятото как ще се борят с коронавируса в училищата със “сапун и топла вода” (само, че и това нямали).
Да оставим училищните драми, които показаха, че неслучайно българинът е “Тома Неверни” по отношение на всичко, което се прави от властниците.
Още по-притеснително за мен сега е нещо друго.
Имам чувството, че тези, на които се разчита за управление на ковид кризата у нас, изобщо не се образоват по темата. А по нея излизат постоянно нови и нови научни изследвания. Призовават с изтъркано клише да вярваме на науката, но те не показват да са прочели и ред от нещо, което се публикува.
Това, което чувам да ни се говори, са често идеи с много стара дата.
Дори в масмедиите в чужбина, а не само в специализираните научни издания, вече излизат нови информации, данни. Има нови трендове за овладяване на коронавируса.
Притеснявам се, че изобщо никой не чете какво се помества като научни разработки и следваме много стари идеи, които вече са спорни, а някои дори се отричат.
Даването на постоянни брифинг с никаква, безполезна, стара или ПР информация е абсолютно ненужно. По-добре да използват това време да изчетат какво се помества в научни издания или поне в световни престижни медии по въпроса. Ще са много по-полезни в това, което вършат. Все пак работата им е те да следят тези новини, тенденции, изследвания и да реагират по най-адекватния начин за овладяване на коронавируса у нас.
