Около дискусиите защо в България се затварят училища, а в други държави – не, срещнах много интересна гледна точка, която ме накара да се замисля за нещо, което ни отличава.
В Нидерландия, например, масово се призовава хората да работят от дома си, а 43% от икономиката им може да се върши от вкъщи. Така родители нямат контакти извън семейството си. Децата имат контакти само в дома си и в училището си. Ако повече семейства са в подобно положение, реално контактите им са доста ограничени и заразата няма да се внася в училищата.
Идеята беше изказана по-скоро в друга посока – защо децата на работещите хоум офис да не посещават учебни заведения, тъй като и без това семействата им имат доста ограничени контакти. Наблюденията ми сочат, че у нас по-скоро се приема другата гледна точка – родителите, които са си в дома, да си гледат и децата. (Всъщност почти всички, които познавам и работят хоум офис, предпочитат децата им да са онлайн в момента, но е и въпрос на лайфстайл, отделно българите сме крайно загрижени за децата си.)
У нас какво се получава – много контакти и на родителите, защото масово не са хоум офис, и на децата в училище.
(Срещали ли сте данни какъв процент от хората в България работят от вкъщи по време на пандемията?)
Дискусията се води тук.