Стряскащо е да се наблюдава как Омикрон бързо беше обявен за лек вариант и няма от какво да се плашим, споделя в дълга публикация българският учен от Станфорд Георги Маринов, един от авторитетите по темата ковид. Той припомня, че на 23 ноември 2021 г., вторник, Томас Пийкок (вирусолог, Imperial College London) идентифицира публично за първи път новия вариант. А на 27 ноември, докато много учени бяха притеснени, съобщаваха, че засяга децата и младежите и търсеха решения, световните медии обявиха, че това е много лек вариант.
Всички световни медии вече тръбяха, че вариантът се преболедува леко и че няма от какво да се плашим. Беше наистина стряскащо да се наблюдава в реално време как се тръгна мощно в атака, за да се убеди обществеността, че тук няма никакъв проблем, всичко е наред.
Маринов припомня как Омикрон е обявен за лек вариант след като много държави започват да спират полетите от Южна Африка. Той посочва, че Омикрон е първо публично идентифициран от Томас Пийкок, а не от “една южноафриканска докторка, Angelique Coetzee,… която се цитираше като “откривателка на варианта” и която 2 дни след информацията от Пийкок започва да “дава интервюта…, твърдейки, че вариантът се кара много леко.”
А на какво се базираше твърдението, че Омикрон е “лек”?
Изведнъж се появи една южноафриканска докторка, Angelique Coetzee, която не работи в интензивно или спешно отделение (и съответно при нея тежки случаи не идват), и която се цитираше като “откривателка на варианта” (което въобще не беше така, вариантът беше първо публично идентифициран от Томас Пийкок, секвенирането стана в три отделни държави, и с това въпросната докторка има много малко общо). И тя започна да дава интервюта още в четвъртък и петък в онази първа седмица, твърдейки, че вариантът се кара много леко. Думите “extremely mild” могат да се чуят тук:
И още:
През първата седмица от откриването на Омикрон нямаше никакви епидемиологични данни относно това колко тежка е клиничната картина. Хоспитализациите в Южна Африка растяха, но поради лагът между случаите и тежкото протичане, нямаше как да се знае колко от случаите ще стигнат до интензивното или до летален изход.
Имахме два анекдотични репортажа от докторки в Южна Африка — едната биеше алармата относно педиатричните хоспитализации, другата успокояваше, че новият вариант е “изключително лек”. И, отново, никакви епидемиологични данни….Оказа се и че наистина е много по-опасен за децата, но това продължава да се игнорира.
Младият български учен от Станфорд обвинява западните държави, че заблуждават обществото и като намаляват карантината, както се получава в САЩ, а работещите вместо да са притеснени от това, те се радват.
Маринов е чест критик на западния подход за справяне с пандемията. Смята, че западните държави е трябвало да заложат не само на ваксинация, но и на изкореняване на вируса. Той е почитател на стратегията “ковид нула”, към която се придържа Китай. Неправилно се тълкува, че Георги Маринов е срещу ваксинацията, той винаги уточнява, че не трябва да се разчита само на нея, а да се приложат и по-строги мерки и дори локдаун.
Целта на упражнението тук е ясна.
А тя е да се промие общественото съзнание окончателно и да се елиминират всякакви наченки на съмнение, че с вируса трябва да живеем и да не се опитваме да контролираме заразата по някакъв начин.
Българския учен чертае мрачни сценарии какво следва от този лош урок, при който набързо беше обявен Омикрон за лек вариант, а сега – при нарастващи случаи на заразени, политиците масово обясняват, че трябва да свикваме да живеем с вируса.
Каква следваше да бъде реакцията към тази ситуация, ако наистина щяхме да се борим с пандемията с ваксини? Да се спре заразата с нефармацевтични средства (да, това значи локдаун), да се мине на военовременна мобилизация за продукция на ъпдейтнати ваксини, да се реваксинира населението, и да се отвори всичко след това. Впрочем нещо подобно беще направено миналата зима с оригиналните ваксини, ако и огромен брой хора да бяха оставени да се заразят и да умрат преди да успеят да се доберат до ваксина.
Нищо подобно обаче дори не беше дискутирано.Вместо това се мина към “естествено буустване” с Омикрон, съчетано с мощна пропаганда кампания относно това как Омикрон е безобиден, как като всички се заразят, краят на пандемията ще дойде, и пр.Което ни дава идея какво ни чака в бъдеще.
Прогнозата е повече от черна:
И така ще се върнем още повече към условията от началото на Индустриалната революция в Англия през 19-и век — силно редуцирано качество и продължителност на живота, постоянен товар от инфекциозни болести, никаква защита на правата на работниците, и т.н.
Георги Маринов:
Доста хора декември месец ми писаха да питат защо съм спрял да поствам относно пандемията.
Една от основните причини беше случилото се в първата седмица след откриването на Омикрон варианта, което даде недвусмислени доказателства, че борбата е обречена в обозримото бъдеще. Защото истината е, че шепа хора в Туитър и Фейсбук не могат да се борят с комбинираната мощ на цялата световна пропаганда машина и покорните “експерти”, поставили авторитета си в услуга на кампанията да се сложи кръст на постиженията на човешката цивилизация от 20-и век в контрола на инфекциозните заболявания.Да припомним как точно се разви ситуацията с Омикрон.На 23-и ноември 2021 г., което беше вторник, Томас Пийкок (вирусолог, постдок в Imperial College London) идентифицира публично за първи път новия вариант в публикуваните в GISAID от Ботсвана, Южна Африка и Хонг Ког предния ден секвенции:На следващия ден, сряда, 24-и ноември 2021 г. вариантът получи обозначение (B.1.1.529, по-късно разделен на BA.1, BA.2 и BA.2), a здравните власти и учените, които се занимават с геномно секвениране на SARS-CoV-2 в Южна Африка дадоха пресконференция по темата, където показаха първите данни, казващи ни недвусмислено, че имаме огромен проблем — вариантът растеше стремглаво нагоре като пропорция от случаите, а самите случаи растяха вертикално в района около Претория (а по-късно и из цяла Южна Африка)Рано в петък същата седмица вариантът вече беше получил гръцка буква (Омикрон), безпрецедентно в историята на пандемията до момента по скоростта си развитие.И след това през уикенда, 27-и и 28-и ноември, всички световни медии вече тръбяха, че вариантът се преболедува леко и че няма от какво да се плашим. Беше наистина стряскащо да се наблюдава в реално време как се тръгна мощно в атака, за да се убеди обществеността, че тук няма никакъв проблем, всичко е наред.Предполагам повечето хора, четящи този пост, не са следили световните медии в онези дни, и съответно не са забелязали какво точно се случва, но с едни и същи думи и изрази се говореше как Омикрон е “mild”/“лек”. Това важеше са всички англоговорящи държави, за няколкото други, които прегледах на autotranslate, и, разбира се, местно в България.Вижте какво се говореше по въпроса в централните новини на БНТ на 26-и ноември 2021 г.:“…атакува предимно млади хора. По-опасен е от Делта.”Но в неделя 28-и ноември, пак централната емисия по БНТ:Започна с това как:“…лекарката, която първа е открила варианта в Южна Африка, заяви, че до този момент всички заразени прекарват варианта леко и почти безсимптомно”На какво се базираше твърдението от петък, че вариантът е по-тежък от Делта и засяга младите?Вероятно на това интервю с Rudo Mathivha, завеждаща интензивното отделение в Chris Hani Baragwanath болницата (която е най-голямата болница в Африка):В по-дългата версия на което (която за съжаление не мога да намеря в момента) тя звучеше изключително уплашена от това, че в интензивното е имало невиждан дотогава наплив на деца и тийнейджъри с COVID пневмония.Досега винаги повишаването на вирулентността на SARS-CoV-2 (което беше доминантната тенденция в еволюцията на вируса първите две години) беше придружавано със сваляне на възрастта на засегнатите, така че логичното заключение от тези анекдотични наблюдения беше, че Омикрон е по-тежък от Делта.А на какво се базираше твърдението, че Омикрон е “лек”?Изведнъж се появи една южноафриканска докторка, Angelique Coetzee, която не работи в интензивно или спешно отделение (и съответно при нея тежки случаи не идват), и която се цитираше като “откривателка на варианта” (което въобще не беше така, вариантът беше първо публично идентифициран от Томас Пийкок, секвенирането стана в три отделни държави, и с това въпросната докторка има много малко общо). И тя започна да дава интервюта още в четвъртък и петък в онази първа седмица, твърдейки, че вариантът се кара много леко. Думите “extremely mild” могат да се чуят тук:Отбележете обаче как съществена част от това интервю е посветена на това как на Южна Африка не трябва да се налагат ограничения за пътуването, което издаваше една възможна мотивация зад тези твърдения.Отбележете също така въпросната доктора се появи по talkRadio в Англия на 29-и ноември 2021 г. (т.е. в самото начало на Омикрон кризата):Със заглавието “the Omicron hype makes no sense at all”.А това е отявлен източник на дезинформация по темата, и появатa там с такива твърдения в момент, в който нямаше никакви надеждни данни по въпроса, не говори никак добре за вътрешната мотивация, движеща тези твърдения.Последваха множество други интервюта с нея в световните медии в рамките само на няколко дена (но само едно или две с Rudo Mathivha):Да обобщим накратко: през първата седмица от откриването на Омикрон нямаше никакви епидемиологични данни относно това колко тежка е клиничната картина. Хоспитализациите в Южна Африка растяха, но поради лагът между случаите и тежкото протичане, нямаше как да се знае колко от случаите ще стигнат до интензивното или до летален изход.Имахме два анекдотични репортажа от докторки в Южна Африка — едната биеше алармата относно педиатричните хоспитализации, другата успокояваше, че новият вариант е “изключително лек”. И, отново, никакви епидемиологични данни.В крайна сметка наистина се оказа, че Омикрон е по-малко опасен вариант от Делта (да се отбележи лингвистичния номер, който се играе тук — на английски можеше да се използват думите “less severe” вместо “mild”, и това щеше да има много по-различен психологически ефект, а щеше и да бъде много по-точно, но естествено се тръгна с “mild”), но това е по-изключително странно молекулярно стечение на обстоятелствата (за което ще си говорим в друг пост по-късно). На база секвенцията следваше да се очаква точно обратното, и това предположение всъщност беше наистина вярно — т.нар furin cleavage site в Омикрон действително е много близо до оптимума, както би следвало да се очаква от секвенцията, но е маскиран поради любопитни епистатични ефекти в други участъци на протеина.Оказа се и че наистина е много по-опасен за децата, но това продължава да се игнорира.Но, отново, към онзи момент нямаше никакви реални данни той да е по-лек. Което обаче не попречи в рамките на пет дена от откриването на Омикрон световните медии да заключат, че той е лек, и че с него ще се приключи пандемията.Което се превърна и в официална политика след това.В последните дни виждаме как една след друга (Дания, Холандия, Израел, Великобритания и пр.) държавите вдигат всякакви ограничения, въпреки че нивата на заразяване са или рекордни, или много по-високи от когато и да било преди Омикрон.И въпреки че ваксината е пробита до степен, до която тя не би била одобрена в момента ако Phase III изпитанията се провеждаха сега (и за това ще си говорим по-късно), и че обещанието, че РНК ваксините могат да се ъпдейтват като софтуер за две седмици, беше разкрито като подлата лъжа, която всички ние, които разбирахме реалността на ситуацията, знаехме, че е от самото начало.А Омикрон естествено по никакъв начин не се оказа “екстремно лек” — в САЩ хоспитализираните достигнаха рекордни от началото на пандемията нива. Но това не доведе до взимането на никакви мерки заразата да бъде спряна.А пропагандата продължава, съчетана с пренаписване на историята. От 16-и януари 2022 г. по БНТ:Където се срещаме “със жената, която първа алармира света за Омикрон”. Да, същата Coetzee.Както обясних по-горе, за варианта алармира първо Том Пийкок, и след това Тулио де Оливейра, но целта на упражнението тук е ясна.А тя е да се промие общественото съзнание окончателно и да се елиминират всякакви наченки на съмнение, че с вируса трябва да живеем и да не се опитваме да контролираме заразата по някакъв начин.Гордо ни се заявява как ``започваме да се учим да живеем с пандемията’‘:Нека да заменим COVID с някое друго заболяване и да видим как звучи?Започваме да се учим да живеем с холера.Започваме да се учим да живеем с малария.Започваме да се учим да живеем с Ласа вируса.Как звучи нещо такова, идвайки от здравни власти и “експерти”? Като голямо постижение?Но въпреки това точно това ни се казва за SARS-CoV-2.Какво предстои оттук нататък?За съжаление случилото се последните два месеца чертае много мрачна перспектива за бъдещето.Дори и маската, че ще борим вируса с ваксини, беше свалена. Не че някога е имало сериозно намерение в тази насока отвъд използването на ваксините като смокиново листо за прикриване на реалната политика, но всякакви съмнения, че това е така, паднаха сега.Ефективността дори на буустерите в момента спрямо симптоматичен COVID пада под 50\% в рамките само на няколко месеца:Което е съвсем естествено като се има предвид, че ние все още инжектираме хората със S протеин от вирус от 2019 г., който отдавна вече не съществува, а доминиращият вариант в момента е Омикрон.Каква следваше да бъде реакцията към тази ситуация, ако наистина щяхме да се борим с пандемията с ваксини? Да се спре заразата с нефармацевтични средства (да, това значи локдаун), да се мине на военовременна мобилизация за продукция на ъпдейтнати ваксини, да се реваксинира населението, и да се отвори всичко след това. Впрочем нещо подобно беще направено миналата зима с оригиналните ваксини, ако и огромен брой хора да бяха оставени да се заразят и да умрат преди да успеят да се доберат до ваксина.Нищо подобно обаче дори не беше дискутирано.Вместо това се мина към “естествено буустване” с Омикрон, съчетано с мощна пропаганда кампания относно това как Омикрон е безобиден, как като всички се заразят, краят на пандемията ще дойде, и пр.Което ни дава идея какво ни чака в бъдеще.Пандемията наистина вероятно ще свърши социално след като всички се заразят поне веднъж (“социално”, не и биологически). След като стане това ще имаме три групи хора:Първо, умрелите, които нямат думата.Второ, прекаралите тежък COVID и останалите с трайни увреждания. Които със сигурност не са във възторг от идеята пак да се заразят, но те ще са най-много 10-20\% от населението, т.е. малцинство.Третата група са хората, които са изкарали вируса “леко”. В резултат на двугодишната дезинформационна кампания от страна на здравни власти, политици, и мейнстрийм и алтернативни “експерти”, огромното мнозинство от тях нямат никаква идея какво е реалното положение, и повечето вероятно даже се радват, че са се заразили. В съзнанието им се върти някаква комбинация от мисли от рода на “e, не беше кой знае какво” и “сега съм защитен от бъдещо преболедуване”, и егоцентрично задоволство тип “аз имам суперздрав организъм и имунитет, който е умрял си го е заслужавал”. Тези хора към момента няма да са особено уплащени от перспективата да хващат COVID всяка година.Веднъж стигне ли се до такова разпредление на силите, ще е много трудно да се говори за какъвто и да било контрол върху инфекциите доста време след това.Само че вирусът няма никакво намерение да се съобразява с нашите си социални пролеми и неговата еволюция няма да спре. Следващият вариант едва ли ще е производен на Омикрон (тъй като ще е под силна селекция да избягва антителата към Омикрон, именно понеже позволихме такова масово заразяване) и едва ли ще е “лек”, а и самият Омикрон, като се адаптира към по-високи нива на репликация, с течение на времето ще стане по-опасен.Само че реакцията спрямо следващата вълна ще е максимум на нивото на реакцията към Омикрон в момента. Максимум. Т.е на Пи, Ро, Сигма, Тау и пр. вероятно ще бъде позволено да минат през популацията безпрепятствено. И вдва ли някой ще се занимава с ъпдейтнати ваксини. Както видяхме с Омикрон, това няма как да стане чисто логистически — отнема половин година, а вирусът е способен да зарази всички в рамките само на 2-3 месеца без твърд локдаун.Така вече сме до голяма степен заключени в дистопичния сценарий, за който предупреждавам вече близо две години, и допълнителни детайли от който вече се изясниха на база досегашния опит.По-голямата част от населението на света, с изключението на Китай, ще бъде заразена многократно със SARS. Което ще доведе до драстична редукция на продължителността на живота в държавите, които позволят това. Както и на неговото качество, в резултат на натрупващите се увреждания на вътрешните органи и когнитивни проблеми.Много е вероятно обаче върху реалното положение да бъде наложено информационно затъмнение, като се спре тестването и отчитането на данни за смъртността в реално време. Първи стъпки в тази насока вече се направиха на редица места, но до пълното следване на светлия танзанийски пример има да се извърви още много път.След още няколко вълни здравните системи ще бъдат тотално сринати, в резултат на загубата на персонал, отчаян от невъзможното натоварване и лошите условия за труд, и на невъзможните за извършване поради натиска от COVID натрупали се редовни процедури и операции. Такива ситуации са оптимални за умишлено доразрушение и приватизация на дадена система и вероятно така ще стане и тук. В бъдещето вероятно ще има ограничен достъп до здравни услуги на нормалното до преди пандемията ниво за малкия кръг хора, които ще могат да си позволят това, и втора категория услуги за всички останали, достъпът до които ще зависи от това в която точно фаза на COVID цикъла определен район се намира в даден момент.Много е вероятно да се види завръщане на забравените преди болести, които успяхме да ликвидираме през 20-и век. Тоталният провал на SARS-CoV-2 ваксините да спрат пандемията (не по вина на самите ваксини — имаше един прозорец от време в началото на 2021 г. когато те можеха да бъдат използвани по предназначение да се спре трансмисията, но вместо това те бяха използвани като извинение за точно обратното и съответно обречение на този провал по-късно) доведе до това, че думата “ваксинация” стана токсична за много хора. Само една крачка дели протестите срещу задължителните COVID ваксинации от протести срещу задължителните детски ваксинации. И нямаше да е никак лоша идея някой да беше помислил няколко хода напред преди да дискредитира концепцията за ваксинация сред широки кръгове от обществото по такъв начин, но уви, тя вероятно ще стане поредната жертва на пандемията. В САЩ вече има в няколко щати законопроекти за отменяне на всички задължителни ваксинации.Тази тенденция може да се очаква да се задълбочи с течение на времето.И едва ли ще има някаква сериозна съпротива. Тъй като ако ни се налага да се научим да живеем със SARS-CoV-2, който е най-опасния вирус в човешката популация след HIV, то какъв смисъл има да се борим с всичко останало, което е по-малко опасно от него? Тази борба струва средства и усилия, какъв е смисълът от нея при вече поставения прецедент?Пандемията беше използвана, и ще продължи да бъде използвана, и за смачкване на правата на работниците. Случилото се в САЩ в края на декември беше конкретен пример за това — там се съкрати карантината на позитивните от 10 на 5 дена. В пълно противоречие на научните данни — повечето позитивни са заразни много след петия ден — но в интерес на работодателите, които сега могат да накарат работниците си да се върнат на работа на шестия ден.Ужасяващото в тази ситуация обаче е колко много хора се радваха на това. Включително и такива, при които няма никаква икономическа полза то тази мярка — ако някой няма платени болнични, а в САЩ платени болнични няма по принцип, за него е наистина по-добре да му се позволи да се върне на работа (ако разбира се не го интересува особено колко хора околко него ще зарази), но ако той е на заплата, той не печели нищо от тази мярка. Точно обратното, сега той ще трябва да се върне на работа на шестия ден, а на шестия ден много от болните все още не могат да станат от леглото, да не говорим, че наистина сериозното влощаване обикновено става около ден 9-10. Но тъй като на хората тази промяна беше представена като освобождение от ограничение (т.е. нещо позивитно за тях), явно последствията от нея не бяха осъзнати широко.А това е просто един конкретен пример от по-обща тенденция. Пандемията налагаше да се наложат строги правила за работна безопасност, най-вече що се отнася до филтрацията на въздуха в работните помещения. Нищо подобно не се направи. По същата логика, която описах по отношение на инфекциозните болести, следва да се очаква съществуващите регулации за безопасност на труда да бъдат премахнати лека-полека, тъй като прецедентът, позволяващ това, е вече поставен.И така ще се върнем още повече към условията от началото на Индустриалната революция в Англия през 19-и век — силно редуцирано качество и продължителност на живота, постоянен товар от инфекциозни болести, никаква защита на правата на работниците, и т.н.Към момента единственото събитие, което изглежда може да промени тази траектория, е появата на много по-опасен щам на вируса, който да е поне толкова летален колкото SARS-1.Дори и тогава ще има мощна съпротива и опити да се продължи политиката на живеене с вируса, но от определено ниво на вирулентност нагоре просто няма да има избор и такъв вирус ще извие ръцете на правителствата и ще ги принуди да направят това, на което беше единственият разумен ход от самото начало на пандемията, но те умишлено отказаха да направят по обясняваните надълго и нашироко вече близо две години причини — да спрат трансмисията. Вирусът обаче изигра най-добрият за него ход с Омикрон в точно най-неподходящия за нас момент — извади по-лека спрямо предишния доминиращ вариант версия, която позволи на политиката на абдикацията от контрол върху заразата да бъде заключена като необратимо засега решение.И сега ни остава да чакаме появата на следващите гръцки букви, да избягваме заразата както намерим за възможно на индивидуално ниво, и да наблюдаваме цивилизационния срив на някога наричания “Първи свят” към условията, характерни за и дефиниращи Третия свят.
По темата ковид следя няколко български учени, а най-вече д-р Аспарух Илиев и Георги Маринов. Хубавото е, че те са в научен спор по много детайли и така научавам още повече от тях. По въпроса за Омикрон и двамата алармираха. И двамата бяха доста дълго много предпазливи, тъй като обясниха, че няма научни данни наистина той да е лек, както още в началото се обясняваше. Д-р Илиев е по принцип по-прагматичен и оптимистично настроен за края на пандемията. Георги Маринов е по-черноглед, но дава изключително интересни допълнителни информации и кара човек да погледне и от друг ъгъл. Препоръчвам ви да им следите публичните изказвания.
