“Децата сега категорично не трябва да се връщат в училище. Ние не трябва да рискуваме здравето на децата. Вирусът далеч не е безобиден за тях. Това, че ако родители са против тези мерки, аз бих могъл да си го обясня или с непознаване на ситуацията, или – съжалявам да го кажа – със злонамерено подстрекаване от политически актьори“, заяви по БНР д-р Аспарух Илиев, български лекар и учен в Швейцария. “Много от тези хора за мен са жертви, превърнати в “пушечно месо” от определени сили, което изисква спешна намеса на прокуратурата“, допълни той.
Искам само да добавя, че всички, които смятат, че това е конспирация, че много хора и политици, които ги агитират да правят това нещо, в случай, че се разболеят ще получат първокласна грижа. Те и техните деца няма да получат тази грижа, тъй като болниците са абсолютно претоварени. Така че, съжалявам да го кажа, много от тези хора за мен са жертви, превърнати в “пушечно месо” от определени сили, което изисква спешна намеса на прокуратурата.
“Статистиката е стряскаща и с всеки следващ ден става все по-притеснителна”, обясни още д-р Илиев. Следващите седмици ще са много тежки и трябва да се прилагат всички мерки, за да се пречупи тази вълна, препоръча той.
“Трябва се носят маски от най-висок клас защита, да се спазва дистанция, хората да не се събират на едно място, защото ситуацията излиза извън контрол. Следващите две седмици са критични.
“Ситуацията в болниците е ужасяваща. Необходим е поне краткотраен локдаун”, смята д-р Илиев.
Д-р Илиев призова някои от лекарите да не измислят нова наука, да не объркват пациентите си, да не правят собствени интерпретации за ваксините, а да се доверят на науката и да препоръчат ваксини на всички свои пациенти, тъй като няма противопоказания на ваксините към никакви хронични заболявания.
Преди ден д-р Илиев обясни във Фейсбук профила си:
Научният подход не е вродено качество на всеки лекар, юрист или друг висшист. Един лекар може да е чудесен практик, който спазва правилата и препоръките на научните дружества, но да няма дълбока представа от наука.
Истинският проблем е, когато решаваш, че твоят опит от няколкостотин случаи е повече от опита на експертните дружества, обединяващ няколкостотин хиляди пациенти и опита на хиляди колеги.
Тогава си малко като камикадзе – в 90% от случаите ще си прав, но в 10% може и да сбъркаш.
Докато в много западни системи всеки лекар преди завършването си е задължен да направи собствена научна разработка (с анализи, експерименти и пр), в България това не е така.
Затова и научният подход ни е понякога чужд.
Добрият лекар винаги комбинира практическите умения с информация за научния прогрес в неговата/нейната област.
Затова и научното мнение на отделни лекари не е еквивалентно, независимо, че всеки има титлата “д-р”. Това е само предпоставка за информираност, но не и гаранция.
