Ендемичният COVID ще ни върне в ранния период на Индустриалната революция, споделя младият български учен Георги Маринов, молекулярен и еволюционен биолог от Департамента по генетика в Университета в Станфорд. Той е привърженик на идеята за изкореняване на ковид – “нулев ковид”. Смята, че ваксините не са достатъчни в борба с вируса. Според него протестите на хората трябва да бъдат за осигуряване на безопасна среда на работа и ходене на училище и срещу безконтролното заразяване.
Георги Маринов често пише остро, напълно откровено и изказванията му се различават в известна степен от популярните теории за справяне с пандемията. Той критикува западните правителства, че разчитат само на ваксинацията, а не правят нищо повече за изкореняване на ковид. Според мен се усеща американската визия на проблема и яркото различие там между супер богатите и другите – тенденции, за които се говори в американското научно общество. За повече информация прочетете статията: Сървайвализъм – как супер богатите от Силициевата долина се подготвят да оцелеят при Апокалипсис. Също така мисля, че в Европа са далеч по-социални нещата и няма такова рязко социално раздалечаване.
Тезите на Георги Маринов не трябва да се четат от хора, които не вярват в ковид и ваксините, защото грешно тълкуват изказванията. Те дават един по-различен поглед как трябва да се действа. Лично аз обичам да чета какво споделя той, а също и какво съветва д-р Аспарух Илиев. Двамата често водят научни спорове, но за мен дори и тези спорове са ценни.
Последната публикация на Георги Маринов сравнява живота от ранния период на Индустриалната революция и с това, ако сегашното общество приеме да живее с коронавируса. Работещите ще са изложени на голям риск от заразяване с ковид. Точно както в началото на Индустриалната революция работещите са работили и живели при изключително опасни условия на труд в градове, а богатите са се изнесли в безопасна среда в имения в провинцията.
И пак обръщам внимание на това, че публикациите на Георги Маринов не са за масова аудитория. Изискват толеранс да се запознаеш и с различната научна гледна точка, която не е популярната, но има много ценни моменти в нея. Основно трябва да се замислим за безопасните условия на труд и образование в условията на пандемия и дали трябва да свикнем да живеем с коронавируса – тема, която вълнува много богати държави, които се опитват да наложат стратегията “нулев ковид” – Югоизточна Азия, Китай, Австралия, Нова Зеландия, а също и западният свят, който заложи преди всичко на ваксинацията. Към момента, като се следят новините от Азия, все повече гласове се чуват да се изостави “нулевия ковид” и да се следва прагматичната стратегия на Европа и Америка – масова ваксинация.
Ето какво пише Георги Маринов в последната си публикация:
Често ми е посочвано, че в момента в България общественото мнение преобладаващо е именно в подкрепа на това да няма никакъв контрол върху разпространението на SARS-CoV-2. Поради комбинацията от успеха на дезинформационната кампания и определени социопатични тенденции у средния българин, според който е съвсем в реда на нещата десетки хиляди пенсионери да бъдат изтребени умишлено, за да може той да ходи на ресторант и да не му се налага да търпи мъчението да си стои вкъщи със собствените си деца, с които той взаимно не може да се понася.
Има истина в това, но основна причина за него е неразбирането на последствията от безконтролното заразяване. За което съм говорил много — дълготрайните увреждания, многократните реинфекции и всички останали причини, поради които живеенето с вируса е невъзможно, бяха много успешно изолирани извън съзнанието на масовия човек в началото на пандемията, а след това, веднъж формирано, мнението за опасността е много трудно да се промени.
Това ще стане само с големи камари трупове.
Трагичното в цялата тази ситуацията е, че по този начин общественият гняв беше напълно отклонен от посоката, в която той трябваше да беше насочен. В момента недоволството е от ограниченията, доколкото има такива, а не от това, че беше изкуствено наложена смъртта и осакатяването на огромен брой хора, който брой ще расте драматично в бъдеще.
И, разбира се, няма никакво разбиране за историческия контекст, в който това се случва. А на мен основна цел последните 18 месеца ми е било да се опитам да покажа връзката между чисто биологическия проблем и социално-икономическия контекст, в който той се развиваи и не се решава.
Аз често говоря, че ендемичният COVID ще ни върне в Средновековието. Но всъщност това не е напълно точната аналогия, по-правилно е да се каже, че той ще ни върне в ранния период на Индустриалната революция.
Малко хора знаят това, но преходът от номадски начин на живот към уседнала аграрна цивилизация преди десетина хиляди години всъщност въобще не бил от полза за хората — това е довело до рязък спад на качеството и продължителността на живота, което е видно от драстичната редукция в средния ръст на скелетите от след спрямо преди това (която се наваксва едва през 20-и век), развалените зъби, и нахлуването на множество заразни болести (повечето традиционни такива са влезли в човешката популация именно след аграрната революция, в резултат на контакта с домашните животни). Земеделците са победили номадите най-вече поради това, че са много по-многобройни, не защото е било по-добре да си земеделец.
Но след това се наблюдават много интересни разлики вътре в рамките на аграрната цивилизация — продължителността на живота в Европа преди 20-и век е била винаги по-висока в селата отколкото в градовете. Обяснението за това е очевидно – в градовете върлуват много повече епидемии и е било много по-мръсно по принцип, освен това бедните там имат по-ограничен достъп до храна от селяните, които директно я произвеждат.
При всяка епидемия, който е имал възможността, се е изнасял от градовете по имения и къщи в провинцията. И съответно е умирал много по-рядко.
Но по време на Индустриалната революция се наблюдава рязка редукция на продължителността на живота в градовете. Този процес е най-виден в Англия, но не само там. Ето тук примерно има много графики и статистики, които го илюстрират това:
https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/ehr.12964
Примерно в Англия продължителността на живота в Ливърпул, един от най-големите центрове на индустриализацията във Викторианската епоха, е била между 27 и 30 години през целия период между 1840 г. и 1900 г., което е драстичен спад спрямо продължителността от около 35-40 години от предишните векове (и спрямо Англия като цяло от същия период).
Причината е добре известна за тези, които знаят историята, но за съжаление тази история е общо взето табу да се преподава в днешно време, и тези хора са много малко. През 18-и и 19-и век в Англия се завършва процесът на извхърляне на по-голямата част от селяните от земята, която са обитавали преди това, което ги принуждава да мигрират към градовете и да служат като демографското гориво за Индустриалната революция. А когато работният живот на един човек започва, когато той няма навършени и десет години и се състои в лавиране по 14 часа на ден, целогодишно по шест или седем дена в седмицата между опасни машини, проектирани без никаква мисъл за безопасността на ползващите ги, и в условия на ужасяващо замърсяване с прах, сажди и всякакви други мръсотии, без канализация и каквито и да било модерни удбобства, не е никак чудно, че този живот е бил обикновено много кратък.
Междувременно собствениците на тези фабрики са живели в имения в провинцията, далеч от замърсяването, епидемиите, и пр. неудобства. И са се радвали на отлично за времето си здраве и дълъг живот.
Положението става по-поносимо едва към края на 19-и век и вече по-сериозно през 20-и век, с подобрения в хигиената, ограничения върху детския труд, по-добро хранене и т.н. Не за друго, но най-вероятно тъй като е имало осъзнаване, че ако се е продължило така, е нямало да останат хора, които да работят във фабриките.
Случващото се с COVID в момента не може да се разбере без този контекст. От десетилетия насам обществото се поляризира икономически по начин, който ни връща към положение, много наподобяващо това през 19-и век.
Само че сега с COVID започваме да се връщаме и към практиките на гледане на обикновения човек като нещо, което може да бъде употребно и унищожено чисто физически, които са доминирали през 19-и век, и което е радикална промяна спрямо наследено от 20-и век положение.
Тъй като присъственото обучение на децата (което става даже насилствено в някои държави, където срещу теб ще има законово преследване ако се опиташ да си спреш детето от училището, и тези закони се прилагат в момента по време на пандемията) и пращането на хората обратно на работа, където те гарантирано ще хванат COVID, рано или късно, и то многократно, е модерният еквивалент, ако и засега може би зачатъчен (което впрочем е много страшно за мислене), на изхвърлянето на селяните от земята им и принудителното (понеже иначе алтернативата е била гладуване до смърт) вкарване във фабриките. Който прецедент по-късно ще бъде последван вероятно от много по-лошо.
Именно затова е толкова трагично, че по такъв начин и толкова успешно беше обработено общественото мнение, и у нас, и по света.
Недоволството и масовите протести трябваше да бъдат срещу насилственото заразяване на хората и на техните деца, и за осигуряване на безопасни условия за работа и за ходене на училище. Вместо това виждаме хора, които протестират в името на това да се заразят…
Което, отново повтарям, подготвя почвата за много по-тежки такива посегателства в бъдеще, но това се разбира от малцина.
Публикациите на българския учен от Станфорд Георги Маринов можете да следите във Фейсбук профила му https://www.facebook.com/gkmarinov. В дискусиите се включват и други изключителни млади българи, които са учили в топ университети в чужбина.
Георги Маринов e завършил Математическа гимназия в Плевен, а след това MIT (Massachusetts Institute of Technology) с бакалавърска степен по биология. Има докторска степен от Caltech (California Institute of Technology). В момента работи в Департамента по генетика в Станфордския университет. Изследванията му са основно в областта на функционалната и еволюционната геномика и регулаторната и еволюционна биология.
