Две жалби срещу ваксинационния провал на българските власти бяха подадени днес, става ясно от съобщение на сайта на Българския хелзински комитет.
Две жалби търсят отговорност от българската държава за ваксинационния провал
Две жалби – пред Софийския районен съд и пред Европейския комитет за социални права – ще търсят отговорност от българската държава за слабото ваксиниране на най-уязвимите от COVID-19. Според жалбоподателите хиляди български граждани с пoдлежащи заболявания или на възраст над 60 години са можели да избегнат тежко боледуване и смърт, ако са били ваксинирани навреме. Въпреки че по исковете ще трябва да отговаря настоящото правителство, те са насочени към действия и бездействия на предходните служебен и редовен кабинети, и отчитат позитивната промяна във ваксинационната политика в началото на 2022 г.
Днес в Европейския комитет по социални права (ЕКСП) беше подадена колективна жалба заради провала на българската държава да защити уязвимите групи от населението от тежко боледуване и смърт от COVID-19. Според жалбата, засегнати са възрастните хора над 60 години и хората с пoдлежащи състояния като сърдечносъдови заболявания, диабет, хронични респираторни или нефрологични заболявания, или рак. Те имат значително повишен риск от тежко боледуване и смърт, когато се заразят със SARS-CoV-2.
„България не е осигурила приоритетен достъп до ваксини за тези групи в периода, когато достъпът до ваксини беше ограничен, между декември 2020 и май 2021 г.“, пише в жалбата, внесена в Европейския комитет по социални права от Институт по европейски политики „Отворено общество“.
Жалбата визира основно начина, по който българските здравни власти определиха и реализираха петте фази на ваксинационния процес и различните приоритетни групи в тях, съобразно Националния план за ваксиниране срещу COVID-19, приет от Министерския съвет на 7 декември 2020 г.
Припомняме, според него възрастните хора и хронично болните попадаха едва в четвърта фаза – не само след медицинския персонал, персонала и потребителите на социални услуги, които са с висок риск от заразяване, но и след „служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности“, които се определяха „по предварително изготвени списъци“.
„Неясната формулировка, използвана от Националния план за ваксинация за дефиниране на Фаза 3, позволи всякакви хора да бъдат ваксинирани преди уязвимите хора, изброени във Фаза 4“, обясни адв. Адела Качаунова, директорка на програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет. Жалбата също така подчертава, че дори след въвеждането на „зелените коридори“ и фактическото стартиране на фаза 4, властите не са направили усилие да създадат достъп на уязвимите граждани до ваксиниране. В резултат, между януари и май 2021 г. 8 813 души на 60 и повече години са починали от COVIDd-19 в България, което представлява над 80% от всички смъртни случаи, свързани с COVID-19 през този период. Липсва публична статистика какъв дял от останалите смъртни случаи са били на хора с високорискови пoдлежащи заболявания. С това България е нарушила правото на живот на тези уязвими хора.
Част от колективната жалба пред ЕКСП е и за липсата на адекватна комуникация по отношение необходимостта от ваксинация по време на последното правителство на Бойко Борисов, но и по време на служебното правителство. България не се е справила със задължението си правилно и адекватно да информира и образова хората, особено най-уязвимите, относно важността на получаването на ваксината срещу COVID-19 като средство за защита, пише още в жалбата. В документа се настоява ЕКСП да определи незабавни мерки на българското правителство, за да се избегнат нови случаи на предотвратима загуба на човешки живот.
ЕКСП – орган на Съвета на Европа, не на Европейския съюз – следи за правилното приложение на ревизираната Европейска социална харта. Това е международен договор, ратифициран от България през 2000 г., който гарантира основните социални и икономически права на гражданите. Процедурата за колективни жалби, каквато е подадената срещу България, позволява на Европейските социални партньори, някои международни неправителствени организации, профсъюзи и други да се обръщат директно към ЕКСП при констатирани нарушения на някои от правата, защитени от Хартата. Ако ЕКСП уважи жалбата, той предписва на държавата да измени съответния закон или практика довели до нарушението.
Междувременно Българският хелзинкски комитет подаде иск пред СРС по чл. 71, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, заради това, че Националният план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България е поставил групата на възрастните хора и хората с придружаващи хронични заболявания в по-нисък приоритет от други групи по отношение на достъпа им до ваксиниране с първите доставени в страната дози от ваксините срещу COVID-19.
Двата инструмента целят разобличаване на лошите практики в управлението на ваксинационния процес, които доведоха до претоварване на здравната система, увеличени здравни и социални разходи, икономически загуби, дългосрочни вреди върху децата и предотвратима загуба на човешки животи, преобладаващо сред възрастни граждани.
Жалбите са подготвени в партньорство между БХК, Българско общество за либерална демокрация (БОЛД) и Инициатива за правосъдие на Отворено общество, с подкрепа от Фондации „Отворено общество“.
Първи реакции
„Държавата и управлението не може да се съобразява само с моментните викове на обществото. Държавата трябва да взема управленски решения въз основа на по-пълната и изчерпателна информация, с която разполага, дори тези решения да са непопулярни“, заяви българският учен д-р Аспарух Илиев.
Той прогнозира, че ще има още дела срещу българската държава: „След някой друг месец или година семействата на починали или инвалидизирани от Ковид или друго заболяване, което не е било лекувано адекватно по време на здравната криза поради претоварване на системата, могат да направят същото и ще имат право на това“.
„В последните две години няколко правителства в България се водеха по желанията на обществото да има или да няма строги Ковид мерки, както и от желанията на определени професионални групи. В същото време голяма част от обществото няма елементарна функционална и медицинска грамотност, което ги прави неспособни сами да преценяват рисковете за здравето си.
Днес Българският Хелзинкски Комитет обяви, че ще заведе дело срещу българската държава за увреда на здравето на уязвими групи и провал на задълженията й за защитата им.
След някой друг месец или година семействата на починали или инвалидизирани от Ковид или друго заболяване, което не е било лекувано адекватно по време на здравната криза поради претоварване на системата, хора могат да направят същото и ще имат право на това – държавата и управлението не може да се съобразява само с моментните викове на обществото. Държавата трябва да взема управленски решения въз основа на по-пълната и изчерпателна информация, с която разполага, дори тези решения да са непопулярни.“
