Два договора, две различни правни системи, една цел, но различен успех
Два договора, две различни правни системи, но една цел: дозите от животоспасяващата ваксина да достигане до хората възможно най-бързо. Великобритания успя, а Европейският съюз – не. Защо?
Как Великобритания успя да осигури дозите с ваксината на АстраЗенека да стигнат по-бързо до британците в сравнение с ЕС?
Отговорът може да се търси при сравняването на договорите, които фармацевтичната компания е подписала с Лондон и с Брюксел, пише в обширна статия “Политико” и сравнява двата документа.
Като цяло договорите изглеждат приблизително еднакви що се отнася до техния език и техния тон, казва Себастиан Дьо Рей, специалист по договорно право в университета в Льовен. Но има една ключова разлика:
Договорът с Великобритания по някои конкретни въпроси е по-подробен.
Тази специфика се дължи частично на правните системи.
Договорът с Великобритания е въз основа на английското право и въпросът с доставките е точно формулиран.
Договорът за ЕС се базира на белгийското законодателство, което се фокусира върху това дали двете страни са се опитвали по най-добрия начин да доставят стоките и са действали добросъвестно.
По този начин с тези допълнителни подробности Великобритания има повече възможности да си гарантира, че доставките по договора ще се изпълняват ефективно.
И в двата договора се казва, че страните ще положат „максимално разумни усилия“ за доставяне на ваксината, но британското правителство е по-ясно при утвърждаването на своя надзор над споразумението.
Когато се преглежда договорът между Великобритания и АстраЗенека, се забелязва веднага от специалисти, че той е написан от хора със значителен опит в споразуменията за покупки и по-специално в сделките с лекарства. А договорът на ЕС показва липса на “здрав търговски разум”.
Най-яркият пример между двата екипа – британския и европейския, е клаузата в договора с Великобритания, в който се посочва, че ако някоя от страните се опита да принуди или убеди АстраЗенека или нейните подизпълнители да направят каквото и да било, което би могло да доведе до задържане на доставка с дозите от ваксината, правителството може да прекрати сделката и да се позове на клаузите за наказание.
Европейският съюз може да задържи плащанията само докато компанията достави стоките или докато не помогне да се намерят повече производители, които да направят ваксината. И най-фрапиращото е, че Брюксел се е отказал от правото си да съди АстраЗенека в случай на забавяне на доставката.
Британците са помислили за цялостната верига за доставките на ваксината, а не са се фокусирали само върху това да има доставки.
За сравнение в ЕС дори не са били наясно къде са европейските заводи.
В подписания от Лондон договор се вижда, че е помислено и за подробности – ако доставките от британските заводи не са достатъчни, фармацевтичната компания ще може да достави от друго място, включително други производствени съоръжения в Европа.
През декември британската работна група заявява пред журналисти, че ако има недостиг на ваксини за Великобритания, ще се набавят такива от Германия и Нидерландия според споразумението с фармацевтичната компания.
За разлика от тази конкретика, в договора на ЕС основно се посочва, че АстраЗенека ще положи само “максимално разумни усилия” да доставя и произвежда ваксините в ЕС, което в договора включва и британските производствени обекти.
Има дори объркване от кои заводи ще се доставят ваксините за ЕС. Вписано е “I\IL”. Европейската комисия дори настоявала, че това означава Италия и Ирландия. Холандската медия NOS обаче разкрива, че е печатна грешка и би трябвало да е “NL”, т.е Нидерландия.
Освен откъде ще се доставят ваксините има неясноти и в графика в договора на ЕС.
Изпълнителният директор на АстраЗенека Паскал Сорио обясни, че Великобритания има по-добро снабдяване с ваксини, защото страната е подписала договора с фармацевтичната компания месеци по-рано. Формално обаче това не е вярно. Договорът с Великобритания е подписан на 28 август 2020 г., а с ЕС – ден по-рано, т.е. на 27 август 2020 г.
Ключът в загадката всъщност не е в договора, в предварителното споразумение. Такова е сключено с Великобритания още през май, а първият имейл с него е още от април. Британското правителство заявява, че ще подпомогне с 65 милиона британски лири Оксфордския университет, за да изпълни производствения си план. По този начин британското правителство става основен акционер в развитието на ваксината още от април.
Официални лица заявяват:
Защитата на доставките за Великобритания беше основна цел, защото това се договаряше още от април.
Европейският съюз не е инвестирал, но е платил 336 милиона евро предварително при сключване на договора, с което е помогнал за увеличаване на производствените мощности.
Друго основно различие се дължи на това, че белгийската и британската правни системи имат различни възгледи как да се разрешават възникнали спорове.
Много компании избират Великобритания при договори за покупки на стоки. Това е така, защото британското законодателство предоставя ефективен начин за съдене на компания, ако не достави стоките навреме.
Английското право има предимство и в това, че е буквално: каквото е на хартия – това е.
За разлика от него, белгийското право, което Европейската комисия е избрала в договора, има по-широко тълкуване и включва и контекста, в който е написан договорът, и добрите намерения на двете страни. Съдебната система в Белгия също взема по-бавно решения при правни спорове в сравнение с британската.
Ако се стигне до съд между Европейската комисия и АстраЗенека, трябва да се тълкува какво означава “максимално разумни усилия”, смятат юристи.
Договорът на Великобритания е много по-ясен и по въпроса как ще се следи доставянето на дозите и какво се случва, ако не се доставят.
Ясно се посочва, че АстраЗенека ще уведоми британското правителство за всякакви промени в графика и ще използва „максимално разумни усилия, за да се запази максимално близо до оригиналния“ график на доставката. Компанията разполага и с 30 дни, за да уведоми Великобритания за доставката на определен брой дози, които да се очакват. След като това се случи АстраЗенека не може да коригира графика за доставка без предварително съгласие на британското правителство.
Има и едно изключение: не е в нарушение, ако има „незначително отклонение“ в графиците за доставка, до пет работни дни, „поради непредсказуемия характер на производството на продуктите“ – стига Великобритания да е уведомена в разумен срок.
Договорът за ЕС, напротив, не навлиза в такова ниво на детайлност относно уведомяването при промяна на производствените планове. Не са и подсигурени бързите доставки, което е от решаващо значение на фона на глобалната надпревара за ваксиниране на населението.
Освен това британският договор дава по-ясни правомощия на мениджърите на място при изпълнението на договора, докато договорът на ЕС се фокусира повече върху осигуряването на равномерно разпределение на ваксините между всяка държава-членка.
И най-странният момент в европейския договор си остава този, че в крайна сметка ЕС се отказа от правото си да заведе дело срещу АстраЗенека в съда, ако има забавяне на доставката.
