“Перспективата в световен мащаб е комбиниране на ваксиниране, проследяване, индивидуални изолационни мерки и пр. до свеждане на Ковид случаите до много нисък брой, един вид “мек нулев Ковид”... България, Източна Европа, Южна Америка, както и държавите от Третия свят вероятно ще имат по-различна вирусна еволюция. С напредване на ваксинацията не очаквам да преминем 50% ваксинирано население, ще имаме един мишмаш от ваксинирани и преболедували. Всяка зима ще има увеличение на смъртността, на 2 до 3 години вероятно с по-голям пик… – причината е периодичното отслабане на имунитета от ваксини и след преболедуване. Ние ще сме рискова зона за Ковид“, прогнозира д-р Аспарух Илиев, експерт по безопасност на ваксините, който работи в Швейцария. Той е описа перспективите за справяне с коронавируса по света и в България в публикация във Фейсбук профила си.
Какви са перспективите за справяне с Ковид-19 в дългосрочен план в света и в България?
Ето няколко мои необвързващи разсъждения в малко по-свободен стил, разглеждайки и синтезирайки различни анализи.
– Докато нямаме стерилизираща ваксина или не приложим стратегия за нулев Ковид, няма шанс вирусът да изчезне. Дори и стерилизиращи ваксини, които имаме за други заболявания, не са в състояние да унищожат изцяло носителството на друго вируси, защото винаги ще има процент на неваксинирани носители. Проблемът се увеличава и от боледуващи домашни животни, чиято роля като междинни Ковид носители е известна, но не е добре проучена. Ако всички се обединим около стратегия за нулев Ковид и за 2 месеца сме готови да се затворим по къщите, ще ограничим вируса до почти нула. След това с контрол и ваксинация може да се държи трайно в шах. Практически се опитайте да убедите в смисъла на подобно действие средния руснак, българин, мароканец или афганистанец. Според мен подобна акция по света е неизпълнима, но не отричам научната й стойност. Просто не виждам практически как ще стане.
– Преболедуването също не е истинско решение (но ще стане част от решението в България), защото все повече данни показват, че имунитетът е сравнително краткотраен (около година до година и половина), а трайните увреждания и смъртността не са маловажни. В средносрочен план ще има промени и нарушения в различни органи и системи, най-вече свързани с уморяемост, намалена издържливост, сърдечно-съдови проблеми.
– Цялостна ваксинация на населението – докато ваксините не са стерилизиращи, те намаляват смъртността и предаването на вируса, но не го спират. Засега са най-доброто, което имаме. Трайно решение ли са – и да, и не. Ваксините ще се развиват и се надявам да стигнем до такива, които ще блокират напълно предаването на вируса. В същото време вирусът на Ковид продължава да еволюира и може да ни изненада с различни варианти, по-тежки от сегашните. Това си остава риск. Този риск имаме и при грипните вируси, където не можем да изключим и поява отново на Испанския или друг подобен грип. Включването на ваксинацията срещу Ковид в детските ваксинационни схеми вероятно ще осигури доста по-дълготраен имунитет, отколкото при възрастни, и това ще е от полза за трайното решение на проблема. За възрастните вероятно ще остане варианта на ваксинация веднъж годишно.
– Лекарства – разработват се огромен брой лекарства, в най-различни посоки. Противовирусните лекарства индивидуално много рядко имат висока ефективност, обикновено ефективни са комбинации от няколко. Не очаквам в областта на лекарствата да има голям пробив, който да се окаже по-ефективен от ваксините.
Перспективата в световен мащаб е комбиниране на ваксиниране, проследяване, индивидуални изолационни мерки и пр. до свеждане на Ковид случаите до много нисък брой, един вид “мек нулев Ковид”. Тук дисциплината, контролът и спазването на общи хигиенни мерки е ключов. С тупкане на топката тип българска политика мняма да се получи. И не, това не е стъпка назад, подобна ситуация е известна след много пандемии в миналото. Просто сме го позабравили.
България, Източна Европа, Южна Америка, както и държавите от Третия свят вероятно ще имат по-различна вирусна еволюция. С напредване на ваксинацията не очаквам да преминем 50% ваксинирано население, ще имаме един мишмаш от ваксинирани и преболедували. Всяка зима ще има увеличение на смъртността, на 2 до 3 години вероятно с по-голям пик (тук е нужно точно математическо моделиране) – причината е периодичното отслабане на имунитета от ваксини и след преболедуване. Средната годишна смъртност ще остане трайно повишена, но не толкова, колкото е сега. Ще се увеличи, обаче, значително Ковид-свързаната заболеваемост (дълъг Ковид и пост-Ковид синдром), което ще промени дългосрочно и демографската структура, и структурата на работната ръка. Подобно на Югоизточна Азия, в която има риск от устойчиви на антибиотици туберкулозни инфекции, ние ще сме рискова зона за Ковид. Крайният ефект ще е, че лошото и без това здраве на българина ще се влоши още повече.
Послепис: засега решението е ваксинация, спазване на общи правила за намаляване на заразата при повишен брой болни, и контрол. Така са елиминирани и овладяни до момента всички епидемии, така ще бъде и сега.
Д-р Аспарух Илиев всеки ден публикува много ценни мнения, информации и насоки за справяне с коронавируса. Той е от учените, които обичам да следя по темата. Изключително образован и прекрасен професионалист. Има достъп до научна информация на световно ниво, както и контакти, и на разбираем език информира какво е необходимо да се прави. Пише конкретно, зряло и дава реални решения как могат да се случат нещата. Можете да го следите тук: https://www.facebook.com/asparouh.iliev.
