Току-що прочетох много хубав анализ в “Капитал”. Препоръчвам ви да му отделите минутка време.
Дистанционното обучение – учителско геройство, което малко хора оценяват
На първо време е важно да си кажем, че това, което се случва в момента по света, не е просто опит за прилагане на един или друг модел на обучение, а е форма на управление на криза. Това ни убягва като общество, защото в България все още понякога не се прави разлика между дистанционно и домашно обучение. Дистанционният модел, който се следва в България, е по-отговорното институционално решение, отколкото този на домашния модел, който се предприе в западните демокрации и който се ограничава със самостоятелна домашна работа. Никой по света не очаква нищо добро от тези компенсаторни модели, но първият възстановява връзката учител-ученик, доколкото това е възможно, а вторият залага на личната отговорност на ученика и ценностите на семейната среда.
Авторът е Иван Господинов, учител по философия, образователен експерт, председател на сдружение “Образование без раници” и е начело на езиковата локализация на българската “Кан Академия”. Първоначално публикува доразвития по-долу анализ във Facebook страницата си “Философия на образованието” на 03.11.2020 г.
Статията в “Капитал” можете да прочетете ТУК.