Три неща не ми харесват в пропагандата по отношение на ковид у нас.
1. Младите са виновни.
По-съвестни от младите хора не съм срещала. Много често по улиците виждам гимназисти, вървящи сами, но носещи маска.
Също така. Много са отговорни да пазят и близките си.
Много българчета, които учат в чужбина, веднага щом се приберат у нас, се самоизолират, за да не са внесли покрай пътуването си някаква зараза. С много познати се смеем, че след живеенето в чужда страна с по-строги мерки в момента и след самоизолацията за известен период тук, настъпва истински шок, когато излязат навън – никакви мерки. Точно такава е реакцията често:
“Но тук няма никакви мерки!”
Така че, моля, не посочвайте младите като виновни за всичко! Ако другата част на обществото ни беше като тях, щяхме да сме сега ехееей – поне “Нидерландия на Балканите”.
2. Не ми харесва, че министърът на образованието се загрижи за психиката на децата ни в домашна обстановка.
За мен това е доста обидно.
Не знам дали ви прави впечатление, но и в световен мащаб много политически лидери изведнъж се притесниха за психиката на хората.
Много уважавам психологията, но звучи стряскащо от нечии уста като аргумент.
3. Онлайн обучението е толкова хулено.
Изведнъж всички двойкаджии в живота станаха най-яростните защитници на присъственото обучение. Обяснявам си го единствено с манията им да бягат от класната стая.
Дискусията е тук.