Ако 2020 г. беше годината, в която държавите трябваше да покажат как се справят с пандемията от коронавирус, то 2021 г. е вече годината на масовата ваксинация на населението, а 2022 г. – ще е, да се надяваме, годината, в която добрите лидери ще започнат да изправят на крака икономиките на страните си.
Дали България е “оазис в пандемията” и “отличник по управлението на ковид кризата” вероятно бъдещите анализи ще са най-точни в оценката си, но към 15 февруари класацията на Евронюз показва, че страната ни е последна по ваксинация сред по-развитите европейски държави.
Като член на Евросъюза, България попадна в клуба на богатите, които имат достъп до така желаните ваксини на западните компании – на Pfizer-BioNTech, на Moderna и на Оксфорд/АстраЗенека. Доставки на тези ваксини все още няма в някои много по-богати държави. Турция например ваксинира с китайски ваксини и чака по-късно да има доставки от ваксината на немските учени от турски произход. По-бедните страни дори не могат и да преговарят за количества. Молдова се оплака, че никоя от тези компании не иска да договаря за толкова малък пазар. Тези държави могат да разчитат на китайска, руска и индийска ваксина.
България някак не осъзна ролята си да е в клуба на богатите и какво трябва да се прави. Много си хареса другата роля – на разглезеното богато дете на Европа, на което родителят му му е предоставил блага на тепсия, а то се чуди да се бунтува ли, да не му ли вярва, да отхвърли ли всичко, да заяви колко е лошо или да протака, за да се начуди какво му се прави. И докато се губи енергия в това иска ли я тази възможност или не, добра ли е или не, други напредват с ваксинацията.
Страната ни остана някъде в средата на 2020 г. и все още основно два въпроса се дискутират от официалните лица и в обществото: “Кога ще се отворят ресторантите?” и “Кога всички ученици ще тръгнат присъствено?”. Всеки ден има нахъсване по темата от многобройни изяви по медиите. Народът се раздели в позициите. Все едно гледаме настървен мач от 80-те години между Левски и ЦСКА. Всеки е загубил представа, че вече сме в 2021 г. и темата е съвсем друга.
Все още може да няма достатъчно количество ваксини и това да е лесно оправдание, че сме последни, но самите здравни власти още “преди битката” сякаш капитулираха като удобно заявиха, че няма и желание за ваксинация. Няма ваксини, няма желание – win-win ситуация.
В тази обстановка у нас, няма какво да ни учудва, че само 28% от българите биха се ваксинирали. За сравнение в Нидерландия 82% искат да го направят. Българите се чувстват неинформирани, притеснени и с лош опит на много лъгани. Поместването на информация за ваксините в сайта на здравното министерство не е достатъчно за постигане на задоволителна информираност в обществото. Голям процент и от бедните, и от богатите у нас предпочитат все още да не вярват в коронавируса. Едните се довериха на конспиративни теории, завладели социалните медии, а другите – взеха за чиста монета думите на неверяващия в пандемията президент Джон Магуфули, който обяви Танзания за свободна от коронавирус, и отлетяха за остров Занзибар, където, ако някой се зарази, може да разчита на билкова отвара от лимон, чесън и джинджифил.
А държави, които с перфектната дипломация на лидерите си, а понякога и с хитри ходове, са извоювали достъп до ваксини за народа си, много добре ценят това, което са постигнали сами със свои усилия и контакти и ваксинацията тече с пълна пара. Страните отличнички във ваксинацията се посочват всеки ден в международната преса и сред тях са Израел и Сърбия. Израелският премиер Бенямин Нетаняху и израелският здравен министър са провели 17 телефонни разговора с изпълнителния директор на Pfizer. Американската възпитаничка премиер на Сърбия Ана Бърнабич първа се ваксинирана с ваксината на Pfizer-BioNTech, русофилът вътрешен министър избра руската “Спутник V”, а министърът на здравеопазването получи китайската “Синофарм”. Сръбският президент Вучич дори вече помага на съседна Северна Македония с ваксини и македонските медии заявиха, че той “все повече се налага като балкански лидер, от когото мнозина в региона могат да учат как се води политика”.
Анализите на световни застрахователни компании са ясни: “Бавната ваксинация в ЕС може да доведе до дълъг локдаун, сериозни икономически загуби и политическо недоволство”. Държавите, които първи успеят да ваксинират населението си, първи безопасно ще разхлабят мерките и ще започнат да възстановяват икономиката си. Другите не само ще започнат да губят още повече, но в тях ще се породят и напрежения. Затова ключово, според тези анализи, е до юни да бъдат ваксинирани хората от рисковите групи, бавно и безопасно да се разхлабват мерките. От лятото до септември да се ваксинира и другата част от населението и през 2022 г. вече да се даде възможност икономиките да започнат да се развиват.
