В днешната си статия Радост ще разкаже за спомените си около кандидатстването на дъщеря й в Американския колеж, а така също и ще даде ценни съвети, базирани на техния опит. Ще прочетете какво е най-важно да правите по време на изпита и какво в общи линии представляват есето и тестовете.
В първата статия от тази поредица Радост сподели защо харесва Американския колеж. Разделили сме тази поредица на няколко части. Следващите ще бъдат за ученето в Колежа и за кандидатстването в престижните университети.
Сега продължаваме със „Споделено от Радост – за изпита в Американския колеж“
На изпита най-важното е спокойствието и организираността.
Ще ви викнат доста рано, за да свикнете с обстановката. Опитайте се да си наложите през това време да не се напрягате и изнервяте.
Нас ни бяха викнали към 8,00, а реално май бяха почнали едва към 11,00 часа в нашата зала.
Трябва да сте спокойни и уверени и ще успеете.
В никакъв случай не се предавайте по време на изпита.
Сложността на изпита е еднаква за всички кандидатстващи.
Изпитът започва с есето.
На есето е добре да дадете т. нар. „личен пример“. Американската система някак много харесва такъв тип писане.
Трябва обаче да се внимава този личен пример, тази лична случка да не понижи стила, да не битовизира текста.
За есето – важно е детето да успее да го завърши, ако няма завършек, се отнемат много точки – доколкото знам.
Темите за есето също са много разнообразни – може да са по нечия мисъл, цитат, картинка, а дори съм чувала, че и предмет могат да сложат отпред на катедрата и да кажат „Поставете си заглавие и пишете“.
След есето няма ред кой раздел точно ще ти се падне.
Всеки от четирите раздела е по 25 минути. Падат се разбъркано, за да може съседът до теб да работи по друг раздел и да не преписвате. Това с преписването е отделна тема и е изключително строго. Може от едно заглеждане нанякъде, да решат , че си искал да преписваш и разбираш, чак като излязат резултатите, че си декласиран.
Има 3 раздела математика. Всеки от тях е с различен брой задачи. Може да ти се паднат 35 задачи за въпросните 25 минути, а може и 20 задачи.
По време на нашето кандидатстване дадоха съвсем лесни задачи, но в голямо количество за това кратко време, просто бяха трудоемки като изчисления. Някой ги нарекоха „хамалски сметки“. Само един раздел с логически и интересни задачи е имало при нас.
През 2008 годин само раздел „Логика“ беше с отворени отговори. Мисля обаче, че не беше целият. Бяха 18 или 20 задачи (доколкото си спомням).
Два раздела бяха непретенциозна математика, което по мое мнение, се случва рядко. Единият беше с 35 задачи, другият пак с около 30 (по спомен).
Единият раздел беше с чисто изчислителни задачи като да сумираш 5-6 многоцифрени числа, дроби и подобни елементарни задачи, които изискват техническо време, а не че някой няма да може да реши.
Важното е децата да реагират бързо. Да се стремят да дадат повече на брой верни отговори. За целта трудните задачи могат да се пропуснат, да се направят по-лесните от съответния раздел, след което (при оставащо време) да се върнат към онези, които са ги затруднили.
На нашата родителска среща ни беше даден следният пример със задача:
Даден е триъгълник с множество вписани в него триъгълници. И се пита колко са триъгълниците на картинката. И ако детето се хване да ги брои, да, ще стигне до верния отговор 90, но пък няма да му остане време за следващите задачи.
Затова е хубаво да се правят нещо като пробни изпити в домашна обстановка за време. Ползвахме задачи като АСТ/SAT математика, махайки тези с тангенс, котангенс и подобни.
Мисля, че задачите от сборниците със задачи, давани на „Черноризец храбър“, „Европейско кенгуру“, са полезни – в никакъв случай не твърдя, че задачите са същите, а че помагат за решаване на логически задачи.
Важното е да тренирате за време.
Не оставяйте празни отговори. В последната минута трябва да запълните, оставащите празни кръгчета – имате шанс да налучкате. Не се отнемат точки за грешен отговор, така че нищо не пречи, дори и на задачите с отворен отговор има макар и минимален шанс да уцелите.
Четвъртият раздел е „Рийдинг“ – така го познавам от изпити по английски. Четене с разбиране. Веднага ще кажете, ама това е елементарно. Да, така е, но като ти дадат 15 страници с въпроси ситен шрифт за 25 минути и вече не е толкова елементарно.
По време на нашето кандидатстване се паднаха 15 страници – рийдинг с 45 или 54 въпроса (не помня точно).
При лесни задачи децата се справят с решаването горе-долу на еднакво количество и естествено решаваща роля има есето.
Според мен, при трудни задачи, тестът има повече тежест от есето. При нас трудността за теста идваше от обема, не от сложността на задачите. Все пак изчитането дори на 35 задачи за 25 минути и решаването им е невъзможно или да изчетеш 15 страници за 25 минути, търсейки и запълвайки кръгчета през това време, пак е невъзможно. На три от разделите през 2008 можеше да се допусне само техническа грешка и затруднение от времето – едва ли е имало дете, което при достатъчно време да не е в състояние да ги реши, което изравнява силите.
При сложни задачи, тестът е от решаваща роля. Всъщност само да доуточня, че за мен има разлика в понятието сложни задачи и труден тест. Ние се молехме за повечко сложни задачи, ама такъв ни бил късметът.
Никой не знае какво ще се падне на изпита. От Американския колеж твърдят, че изпитните книжки пристигат от чужбина.
Как се формира оценката от изпита?
Стоте процента се разделят на 5 части. 4х20 % за теста, тоест всеки раздел от теста си е сам за себе си и носи максимум 20% към общата оценка. Примерно имал си раздел с 40 въпроса, от тях верни са ти 10 въпроса – значи от този раздел получаваш 5%.
Същото важи и за есето и то носи 20 %. Най-високата оценка на есе, за която съм чувала е около 17-18%. Когато кандидатствахме, имаше много 0%. Масово бяха от 1 до 5%.
За оценката от изпита в Американския колеж
На стената са изписани номера, срещу тях оценката от 4-те части + оценката от есето и кой по ред си в класирането.
Всяка година е различна долната граница на последния приет, понякога има десетина деца с почти един и същи резултат, делят ги стотни от процента.
Също така при момичета и момчета е различно. През 2008 година петдесетото момче беше с 47%, а петдесетото момиче беше с малко над 50% (тест+ есе).
Успех!
…
Благодаря на Радост за изключително полезния разказ! Аз винаги чета с голям интерес, написаното от нея. Очаквам с нетърпение и следващите й статии.
Ако смятате, че публикацията е полезна, моля, помогнете ни да я разпространим в социалните медии, форумите или по мейлите на приятели.
