Размисли около една лекция по време на TED конференцията в Американския колеж в София
През април в Американския колеж се проведе TED конференция – TEDxYouth@ACSofia. Успях да присъствам само на една лекция, защото по това време имахме и родителска среща. Минутите, които изкарах на конференцията, ме накараха да се замисля по някои въпроси. Попаднах на изключително полезна лекция от бивш възпитаник на Американския колеж, който е има и много интересен живот. По атрактивен начин поднасяше съветите си въз основа на своя богат опит. Лекцията беше на Борислав Стефанов, инвестиционен експерт. За съжаление нямах възможност да си водя записки, но ще споделя това, което съм запомнила и което ме накара да се замисля.
Борислав Стефанов беше направил презентацията си като игра и поднасяше съветите си също доста закачливо. След Американския колеж е учил в британски университет. Опитвал се е след това да си намери работа по всички правила, които е научил – пращал е писма до големи компании, но не е получавал положителни отговори. От приятел разбрал за възможност да кандидатства за работа в една различна компания и така се озовал в Дубай. Сладкодумно разказа за стила на работа в този регион и какви знания е натрупал. След това запомних интересна случка от следването му MBA в Харвард. Разделили ги на екипи и тяхната група е трябвало да направят картички и да се опитат да ги продадат. Имали всякакви материали, ножици. Денят минал, а те не успели да продадат нищо. Всъщност това уж детинско занимание показва нещо много повече – не е важно колко картички ще продадеш, а да успееш да оформиш екип с другите и всеки да си има своята роля и място.
От Борислав Стефанов запомних две неща, които ме накараха да се замисля – оформих ги като две правила:
1 правило – Не планирайте живота си!
2 правило – Научете се да улавяте всяка възможност, която се появи пред вас!
Първото и второто правило са много свързани и сега ще ви дам моите размисли по тях, защото разсъждавах след това по неговите примери от живота. Ако човек планира твърде детайлно живота си, се взира в някаква цел – донякъде може това да е хубаво. Да, полага усилия, упорит е, но се е взрял само в тази цел. Ако успее – добре, но ако – не успее, губи. Но дори и да успее човек да постигне тази цел, може това взиране да не му е позволило да види другите възможности, които са преминали покрай него. Борислав Стефанов съветва да не планираме толкова много живота си – ето, първоначално се е насочил да търси работа в големи компании, вероятно британски, но една друга възможност, която се появява, го изпраща чак на друг континент. Ако човек се взира само в предварително начертаните цели, няма да забележи или оцени новите възможности, а понякога (а защо не и често) те може да са по-добри от набелязаните. С първото правило човек си дава свободата, която му е необходима, за да се случи второто правило.
Тази философия е леко по-различна от моите разбирания, но аз винаги обичам да търся нови идеи, теории и също така съм склонна да ги тествам. Признавам си, че тествах тези правила с по-лесни примери и действително са добри. Най-важното е, че човек се освобождава от тежестта, че нещо трябва да се случи на всяка цена. Съвременният начин на живот изисква по-голяма гъвкавост и мобилност, а това няма как да се случи, ако се взираме само в едно нещо. Неслучайно напоследък така популярни стават и теориите за провалите – пробваш нещо, ако стане – стане, ако не – не е трагедия, учи се от грешките си и пробвай нещо ново.
Това са накратко впечатленията ми от лекцията на Борислав Стефанов (на сайта на “Заедно в час” можете да откриете малко повече за биографията му). Поднесох ви ги вкупом – това, което ме впечатли и ми се запечата, накара ме да се замисля, а в добавка и моите размисли. Ако имате желание, можете да пробвате правилата, които изведох от лекцията. Или ако сте като мен човек, който обича да планира, може да се окажат добра стратегия, когато нещо не се получава. Тогава е нужно да поспрем за миг, да се огледаме и може би точно тогава да забележим нови възможности, които досега не сме виждали или оценявали.
