Следя развитието на ЧОУ “Света София” от 20 години – първо като журналист, после като родител и в един момент като блогър.
В началото училището беше много известно, но само в определени среди на семейства, които са се насочили към качественото частно образование. Информацията се предаваше от уста на уста и по-скоро само на ухо. Кръгът на просветените беше ограничен. Почти нищо не се намираше в публичното пространство. Аз съм разпитвала допълнително на най-високо ниво в образователните сфери, за да се убедя, че наистина училището е много хубаво. Знаеше се, че се влиза трудно, че е много желано, кандидатите са много, местата – малко.
С годините това стана и училището на децата ми. Следя го вече 14 години с интерес като родител – първо с големия ми син, а след това и с малкия. Откакто съществува “Данибон”, вече 10 години, споделям това, което ме вълнува около училището в блоговата част на сайта ми.
През всички тези години училището вече стана много популярно и то не само сред средите на родителите, насочили се към частно образование. За прием кандидатстват всяка година много ученици. Самото училище редовно помества информация за своите успехи, реализиция на възпитаници и интересни проекти.
Днес видях, че ЧОУ “Света София” вече си има и блог. В него са поместени вече няколко статии – как протичат чосовете с хромбук, за ваксините и за осиновената пантера на ЧОУ “Св. София”.
В комуниканционен план ми е интересно как ще се развие информационната политика на училището. Определено отдавна излезе от своя загадъчен образ на успешно училище, за което се знае в определена среда и информацията се предава само от уста на уста. Стана дори твърде популярно покрай успехите си от матурите в 7 клас и в различни състезания и това привлече веднага огромен интерес на много семейства към него. Сега забелязвам, че акцентът е по-различен, по-човешки, по-увлекателен. На мен ми беше интересно да прочета за черната пантера Окичуко, която са си осиновили.
Още през септември ми направи добро впечатление как представяха във Фейсбук какви мерки се вземат в училището за старта на новата учебна година. Имаше хубави снимки, кратки информации с важни акценти.
Частните училища, които съществуват от години, са по-предпазливи в публичното споделяне и представяне. Преди години не се гледаше с добро око на това да се разкрият повече.
От наблюденията ми върху частното образование в България от 1997 година до сега еталон в комуникационен план са Американският колеж в София. ЕСПА също отдавна свободно разказват за всичко, което се случва при тях и използва съвременни похвати.
По-новите частни училища още с появата си успяват бързо да грабват вниманието и да представят това, което предлагат. Много добри примери в това отношение са Izzi Science for Kids, чиито статии за учители и проекти са много интересни, и Fusion School, които използват много модерно представяне на идеите си.
Следя и много чуждестранни училища и университети. Някои от тях са толкова добри в комуникационен план. Статиите в тях са на нивото на големите медии – информативни, полезни, атрактивни.
Мисля, че тази тенденция училищата да разказват за себе си повече е много добра и ще е полезна да се опознаят в човешки план от семействата, които искат да кандидатстват в тях. Но не трябва да забравят, че имат и вярна аудитория сред семействата, чиито ученици вече учат там, и не трябва да се разделят и с тези, чиито деца вече са завършили, но чувстват връзка с даденото училище.