Петко Бочаров е роден е на 19 февруари 1919 година. Той е дългогодишен журналист, публицист и преводач. Завършва Американския колеж в София, а след това право в Софийския университет. Дълги години работи в Българската телеграфна агенция. Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във „Всяка неделя“. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око“, в радио „Свободна Европа“ и в „Дойче веле“. Известен е с краткия си коментар:
“Да, ама не”.
Тези, които се интересуват от Американския колеж, определено свързват Петко Бочаров и с това училище. Опитах се да намеря негови разкази за Колежа и да ги събера в тази публикация.
Преди това – още няколко интересни факти за Петко Бочаров. Той е кръстен на дядо си Петко, който е бил знаменосец на габровския войвода от Априлското въстание Цанко Дюстабанов. Роден е в семейството на видния софийски адвокат Димитър Бочаров.
Петко Бочаров постъпва в Американския колеж през 1933 г.
Годишната такса е била 20 000 лева – голяма сума и за онова време. В училището вече учел и по-големият му брат. Във випуска на Петко Бочаров е и Леда Милева – дъщерята на Гео Милев и любима българска поетеса.
През декември 2012 г. бТВ организира среща между Леда Милева и Петко Бочаров. В него двамата си припомнят как е било едно време. Тогава те са единствените живи възпитаници на випуск 1938 г. на Колежа. Първата тема, която обсъждат, е любовта. Петко Бочаров споделя как е избягал от училището и пеша е изминал километри през ниви и махали, за да отиде на среща с любимата си в Американската сладкарничка на площад “Славейков”. Любимата е била по-голяма възпитаничка на Колежа. Наказан е след това с 50 часа обществено полезен труд.
Училището е било разделено на мъжка и женска част. Момчетата и момичетата можели да си общуват само чрез писма. Бочаров разказва, че по тази причина в Колежа е имало една много добре организирана нелегална поща.
Леда Милева споделя, че е била стипендиантка и затова е трябвало да помага в кухнята. Била е сервитьорка. Това била ключова позиция в нелегалната любовна поща, защото тези момичета сервирали и на момчетата и така успявали да предадат писмата, на когото трябва.
Никога не се е загубвало такова писмо от тайната любовна поща на колежаните.
“Който го намери, го предава на адреса”, свидетелства Петко Бочаров пред бТВ. “И нямаше случаи да се чете чуждо писмо”, допълва той.
След това, помолени от журналистката, двамата бивши колежани започват импровизиран разговор на английски, а по-късно се разхождат из музея на училището и разглеждат свои стари снимки. Бочаров показва фотографии от часовете по тенис и по плуване. Бил е добър в плуването на къси разстояния, а така също и добър бегач – отново на къси разстояния.
Петко Бочаров намира и снимка на съпруга на Леда Милева, а Леда Милева споделя как е открила любовта в Колежа. Бъдещият й съпруг е техен съученик, в когото много колежанки са били влюбени.
Леда Милева разказва и за неприятен спомен. Обядва с президента на Колежа. Имало такава традиция – колежани да се редуват да обядват с него. Всичко минало добре, но след малко я викнали в кабинета му. Оказало се е, че не й е платена таксата и е помолена да напусне. Тя си взела целия багаж и се качила на автобуса за София. След два дни сметките били оправени и тя се е върнала в училището.
Петко Бочаров пък си спомня за своя учител по математика, по прякор “Бозата”. Той имал лошия навик да буди момчетата като дърпа рязко завивките им, дори и в студените зимни утрини.
В края Петко Бочаров разкрива, че Леда Милева е била много хубаво момиче. Препоръчвам ви горещо да отделите 6 минути и да изгледате репортажа на бТВ. Разходката из Колежа и спомените са прекрасни!
източник: Американски колеж в София
А аз преминавам към друг репортаж. Този път на БНТ. В него Петко Бочаров разказва какви номера са въртели на учителя си по ботаника. Ставал някой ученик и казвал:
“Господин учителю, може ли да погледна през телескопа?”, а учителят се вбесявам и викал: “Това не е телескоп, това се казва микроскоп”.
И още хубави спомени на Петко Бочаров пред БНТ:
“Това бяха години, в които виждаш как целият хоризонт става черен, прехвърчат светкавици, идва невероятна буря, а ние си живеем тука все едно това е на Марс, не на земята.”
Заедно с Петко Бочаров в репортажа на БНТ е и Каракин Хапарцумян – един от последните завършили, преди училището да затвори врати заради Втората световна война. Ето нещо силно, което споделя Каракин Хапарцумян:
“Американският колеж ми даде всичко, главно девиза на г-н Блек: “Boys, no matter what happens keep smiling” – Момчета, каквото и да ви се случи продължавайте да се усмихвате.”
Репортажът на БНТ е по случай 150-та годишнина на Американския колеж. Дълъг е 3 минути. В него ще чуете историята на училището.
А сега в моя разказ тук преминавам към една статия на “24 часа”, където има още подробности за живота в Колежа преди години и спомени на Петко Бочаров.
“В паралелката бяхме 15 души. Всеки учител първо ни изпитваше и след това преподаваше новия урок”, спомня си Петко Бочаров. В края на срока преподавателят сумира получените от тези изпитвания оценки и сбора дели на броя на дните. Така всеки ученик получава точната оценка на знанията си. Ако имаш две или три двойки, напускаш колежа. Компромиси не се правят.”
Момичетата и момчетата учели отделно. Между сградите им имало един терен от около 100 метра и в него никой нямал право да стъпва. Учениците му викали “турското”.
Дори почивните дни били отделно за момчета и отделно за момичета. До София ги возели с автобусите на колежа – пак поотделно. Яденето било повече от добро, съобразено с възрастта и необходимите за растежа на организма храни и витамини.
“Образованието в колежа беше скъпо, но на много високо равнище”, разказа още Петко Бочаров пред “24 часа”.
И не толкова заради учебния материал, колкото от извънучебната активност на колежаните. Почти всички са участвали в клубове, дружества и други извънкласни форми. Дружество “Развитие” всяка година поставяло пиеси и за да ги гледат, идвала публика чак от София.
Американският колеж тогава бил доста извън София. Имало 6-7 километра разстояние между него и последните къщи в столицата – тези на дъновистите в сегашния квартал “Изгрев”.
Спортът в Колежа бил издигнат на пиедестал. Всяка година имало обиколка на Царския дворец в центъра на София и обикновено я печелели колежаните. За първи път в България се играл баскетбол в Колежа. Оттам тръгва и кариерата на Божидар Такев, когото след години наричали Джентълмена в баскетбола. Бил висок само 184 см, той играел център-нападател на “Спортклуб”, “Левски” и “Академик”. Дълги години е бил капитан, а след това и треньор на националния отбор.
В статията на в. “24 часа” можете да прочетете целия разказ на Петко Бочаров, а така също и да се запознаете с още детайли от историята на Американския колеж.
източник: БНТ, “24 часа”, бТВ, http://www.blgari.eu/
снимки: Vesti, Американски колеж в София
