Тази вечер разказах на малкия ми син за дискусията ни от днес тук дали да не се преподават по-съвременни автори и дари да не се промени подхода в българското обучение по литература.
На 15 г. е. Скоро става на 16 г.
Направи ми впечатление, че за него съвременни автори са тези от 21 век.
За децата, родени след 1999 г., 20 век е част от историята. А за тези от 2006-7 г. – съвсем. И няма как темите на 20 век да са близки до тяхното възприятие за живота.
Повече ми беше интересно как учат литература в часовете по английски в Американския колеж с американски преподаватели.
От миналата година наблюдавам, че подходът е по-различен в сравнение с нашата образователна система.
Четат цели книги, а не откъси. И с дадена книга работят дълго и задълбочено. Не е посочена като задължително четиво за лятната ваканция, а в учебно време трябва за прочетат от дадена страница до друга у дома, да се подготвян за часа за дискусии, да направят резюме, имат есета по теми върху книгата, а сигурно и други задачи.
Беше споделил, че този подход повече му допада в сравнение с българския – да се чете задължителна литература през ваканцията, а после в учебно време вече си се оказва, че се е откъснал от същността на творбата
Когато учат произведение, наистина се потапят в него.
Миналата година четоха Оруел. На дискусии у нас на вечеря между малкия и големия ми син по творбите на Оруел сме ахвали с баща им колко добре ги познават.
Тази година много задълбочено работиха с книга, издадена през 2017 г. и станала световен бестселър. Тя разглежда проблеми за младите и расизма.
Учили са и класика – Шекспир, а Ромео и Жулиета представяли като театрално представление.
Изучавали са и други творби, разбрах, че някои са от 20. век.
Творбата, по която също много се готвят, е избрана от всяка група ученици в клас. Т.е. имат и групов избор и няколко книги се разглеждат в даден клас. Техният избор бил творба на японски автор за Кафка.
Миналата година си спомням, че всеки трябваше да отиде в библиотеката на колежа и да си избере книга по свой избор, но има инструкции от преподавателя, редовно подготвят резюмета за изчетената част. Знаеше си, че всяка вечер отмята определен брой страници, а после – може би дневно или седмично резюмира. Вероятно е имало и други задачи. Т.е този учител трябва да може да чете и проверява работа на всеки ученик по творба, която е личен избор на младежа, което не е лесна задача и за преподавателя.
Когато днес споделях дали да не се промени подходът в българското образование в обучението по български и литература, имах тези примери пред очите ми като модели.
Разбира се, не познавам напълно целия механизъм, но виждам и задълбоченост, и увличане, и ангажираност, но и свобода.
