На 9 ноември 2019 г. присъствах на информационната среща в Американския колеж по време на Деня на отворените врати. Учителят, който говори, беше един от най-любимите и популярни преподаватели в училището – Крисчън Йънгс. Започна на български (можем да сме щастливи, тъй като е женен от няколко месеца за българка) и показа колко добре е усвоил вече езика, макар че скромно обясни, че не го знае много добре. След това продължи на английски. Думите му толкова силно докоснаха всички в залата. Виждах усмивките и исрящите очи на присъстващите деца. Рядко съм чувала толкова силна реч с толкова хубави послания. Помолих да я публикувам, защото всичко, което разказва, си заслужава да се прочете.
Добър ден. Аз съм Крисчън Йънгс. Аз съм от Америка. Аз съм учител по физика, астрономия и природни науки. За пета година съм в колежа и обичам да преподавам. Като учител по астрономия, често си мисля за звездите. Карл Сейгън е казал, че “ние сме звезден прах. Ние сме начинът, по който космосът опознава себе си.” Аз съм опознал себе си достатъчно, за да знам, че не знам български много добре. Затова ще продължа на английски…
През ранните години на моето детство учех имената на звездите и съзвездията с баща ми. Живеехме в провинциалния Мейн, на върха на хълм, и когато нощите бяха ясни и безоблачни, лежахме на одеяло под звездното небе, докато баща ми разказваше истории, използвайки нощното небе за кулиса. Когато бях на седем, той ми подари първия ми телескоп. С този прост инструмент успях да видя толкова много повече детайли в Космоса, който ме заобикаля. Можех да видя кратерите върху повърхността на Луната, фазите на Венера в нейната орбита около Слънцето, четирите галилейски луни на Юпитер и, разбира се, Сатурн със своите впечатляващи пръстени.
Цялото ми детство беше една дълга научна лекция, което не е учудващо, предвид че баща ми беше преподавател по физика, химия и природни науки в продължение на 45 години. Последните 15 той беше в американското училище в Карачи, в Пакистан. Произхождам от семейство международни учители и съм прекарал целия си живот в академични и атлетически общности по целия свят. Това е едно от нещата, които обичам в колежа – общността, която сме изградили и продължаваме да изграждаме заедно с нашите ученици.
За мен това, което прави колежа специален, не е красивият ни учебен комплекс, не е новият учебен център, нито историческите сгради, класните стаи, масите или столовете. Специален е благодарение на нашите ученици, нашите преподаватели, администрацията и персонала – те правят нашата общност уникална. Когато се събудя сутрин и се отправям към класната си стая, нямам чувството, че отивам на работа. Чувствам се сякаш се прибирам вкъщи. Развълнуван съм да видя отново учениците си и както баща ми обича да казва: „Винаги искаш твоите ученици с нетърпение да идват в класната ти стая.“ Колкото и да обичам науката, астрономията и вселената около нас, моята най-голяма страст е работата с млади личности, да ги напътствам, да ги оформям и да им помагам по пътя им да станат бъдещите лидери на България.
Моята преподавателска философия се върти около практически насоченото обучение. Учене чрез действие и размисъл. Да се формира колекция от основни преживявания, която контекстуализира теорията чрез учене, основано на реални проекти. Както Леонардо да Винчи е казал, „за да развием цялостен ум, трябва да изучаваме науката за изкуството и да изучаваме изкуството на науката. Да се научим да виждаме. Да осъзнаем, че всичко е свързано.“
Когато се разхождате из нашия учебен комплекс, можете да усетите енергията, която колежът ни притежава. Можете да видите бъдещето. Искаме да бъдете част от това бъдеще и част от нашата общност. Надявам се да се видим в колежа следващата есен. Искам да ви науча да виждате себе си сред звездите. Очаквам ви. Благодаря, приятен ден!
