И още разсъждания защо не смятам Ван Гог за беден художник.
Вече посочих, че:
Ван Гог е от заможна фамилия.
Учил е в частно бординг училище за деца на заможни протестанти, а след това в престижен кралски колеж, където му преподава известен художник.
Решава да зареже ученето и се връща у дома, за да размишлява.
Богатият му чичо се намесва и му дава работа – най-млад асистент в една от най-известните галерии в Европа тогава, а за онези години сигурно спокойно можем да кажем и в света.
На 20 години в тази галерия печели повече отколкото баща си.
Издига се, но се проваля.
Започва да търси себе си в различни сфери – я учител, я проповедник, я се готви за изпити в университет, я изповядва бедни миньори в Белгия. През цялото му време го издържат родителите му.
В един момент решава да стане художник. На 27 години.
Има и кой да го научи – съпругът на братовчедка му е известен холандски художник, който обаче вдига ръце от него в един момент и прекъсва контактите си, заради „порочен нрав“. И Ван Гог за ужас на фамилията си заживява с приятелката си – проститутка.
По едно време решава да отиде в къщата на родителите си и те превръщат пералното си помещение в негово студио. Дори искат да направят ремонт и да сложат по-голям прозорец, за да има повече светлина.
По-малкият му брат Тео го подкрепя и го издържа. Постоянно заделя по 15% от доходите си за издръжка на батко си – за бои, храна, къща, здраве и удоволствия.
В Монмартър Тео наема апартамент, който е с чудна гледка към Париж и има възможност и за студио за Ван Гог. Запознава го и с най-големите френски художници от тази епоха, от които се учи.
Ван Гог започва колекционира японски гравюри и постоянно си купува. Има стотици. Първо смята да ги препродава, но също така се и учи от тях на техника.
Тео наема за брат си „Жълтата къща“ в Сан Реми, за да рисува и черпи вдъхновение. Издържа и Гоген, който заминава при Ван Гог. Двамата велики художници първо са големи приятели, но след седмици започват да се карат дали е добре да се рисува по въображение или само реалност. Ван Гог си реже ухото, а Гоген се връща в Париж.
Тео наема за брат си в частна психиатрична клиника стая и студио, за да може да твори. Тя се намира сред полята и Ван Гог е много продуктивен. Стои там една година.
След това Тео му наема личен лекар хомеопат, запален любител художник, който да го наглежда. Ван Гог заминава при него в Овер-сюр-Оаз. Кипи от енергия, рисува сред полята почти всеки ден нова картина преди фаталния си край.
В този ред на мисли – да, Ван Гог не е печелил, не е продавал картините си, но му е осигурявана постоянна финансова подкрепа за всичко и е можел да твори. Напомня на студент, издържан от близките си – не печели, но не може да се каже, че е беден. Може би и защото не се е занимавал да търгува картините си, е можел да се концентрира само върху най-приятната част – да рисува. Не е печелел, но не мисля, че с този стандарт на живот (частно училище, наемане на апартамент със студио в Париж, къща във Франция, 1 година престой в частна клиника – стая и студио, наемане на личен лекар за постоянни грижи) може да се нарече беден художник.
