Струва ми се, че всеки българин трябва да отдели няколко минути за разговор със себе си и да се попита честно дали е подвластен на руска пропаганда и влияние.
Ако не беше войната в Украйна, аз щях да съм като много от българите, които са влюбени в сладко-захаросания образ на Русия, който ни е изграждан съвсем съзнателно от детските години. Така се захласвах с това „пусть всегда будет солнце“.
На 24 февруари 2022 г. не можах да повярвам как е възможно наистина Русия да нападне Украйна. Бях в шок. Все едно някой не с шамари, а с ритници ме беше събудил.
Отварям очи. Поглеждам си телефона и виждам сестра ми (международен редактор в новините в БНТ), че е писала точно това – Русия нападна Украйна!
Шок! Няма как да не повярвам на собствената си сестра, която е била тогава дежурна за новините сутрин и е отразявала.
Ако не беше Украйна – толкова близка на сърцето ми държава, сигурно щях да си остана все още подвластна на захаросаната руска пропаганда, която съм получавала през писане до непознато съветско другарче, красивите картинки във „Веселые картинки“ и „Мурзилка“, сладките детски филмчета от детството ми, песнички за Чебурашка и Крокодила Гена и мечтата „пусть всегда будет солнце“.
При мен влиянието е по-скоро през допира на руската пропаганда в детството с тези сладки руски песнички, филмчета, герои, приказки.
Бях на 14 г., когато дойде демокрацията и затова основно това ми е допирът с руската пропаганда.
Скоро се сетих покрай наши дискусии, че едно време наистина ни говориха, че Русия е троен освободител на България – от византийско, османско и фашистко робство. Бях го забравила.
Явно при мен най-силно руското влияние е било през детските песнички и филми и добродушното: „Ребята, давайте жить дружно!“
А и през руските шоколадови бонбони, които обожавах.
Спомням си мъжът ми как ме е гледал странно през години с моята идиотска русофилия.
Той е наполовина българин, но е роден в Украйна, живял и учил в Русия, руският му е майчин. Не можеше да си обясни що за сладникава представам имам за всичко руско.
Веднъж бяхме в чужбина. Качваме се на файтон за аристократична разходка. До нас застават рускини. Аз грейвам и започвам да се сприятелявам с тях.
Започвам да обяснявам, че всичко разбирам, но руският ми не е много добър. И все гледам към мъжа ми да ми помогне – обяснявам, че той говори перфектен руски. На тях им грейват очичките. Щастливи, щастливи. Той обаче мълчи и нищо не казва. Аз продължавам да се опитвам да съм супер мила и да се сприятелявам – все едно си намерих непознатите другарчета, до които съм писала някога. В една пауза мъжът ми ми прошепва:
„Дани, не виждаш ли, че са пияни! 10 часа е! Сутринта! Кой нормален човек пие водка в 10 ч. и яде кисели краставички!“
Изобщо не беше ми направило впечатление! Да, мотаеха някакво шише и си сипваха по чашите. Искаха и нас да черпят. Аз не пия такъв алкохол и отказах, Мъжът ми съвсем вече не се сдържаше. Сигурно само, за да не ме остави сама с тези пияни рускини, не беше скочил от файтона. Отвориха и буркан с краставички и си похапнаха.
Аз продължих да си ги виждам само като весели рускини, които се забавляват. Мъжът ми – доста търпелив човек – отказа да ме убеждава в това, което всъщност е било. Чак в наши дни приех позицията му.
Малко след това моите нови непознати руски приятелки направиха такова шоу в една църква. Пияни (според моя поглед тогава „весели“) се заклечиха по тесните стълби към покрива и се образува голяма опашка.
Мъжът ми цялостно се бунтуваше от видяното. Той не можеше да си обясни защо, където и да отидат по света, трябва да си проявяват простотията.
Аз му представих друга гледна точка – че все пак са стари състудентки, сега са се видели в чужбина и затова са толкова весели…
За мен всичко с Русия беше весело и захаросано. Дори и пияните рускини бяха едни весели руски дами. Водката и киселите краставички в 10 ч. сутринта не бяха изобщо доказателство за нещо друго. Я, колко весели бяха!
Постоянно се връщам назад и си откривам най-различни такива ситуации, в които съм си затваряла очите за истинската картинка какво представляват някои руснаци или Русия, и съм ги виждала с детския поглед, с който съм гледала „Веселые картинки“.
Е, затова съм толкова върл противник сега на руската пропаганда сред деца и ученици. По този захаросан начин тя е дори по-жестока и оформя розов поглед за всичко около Русия. Дори пияните рускини ти изглеждат весели дами
