Отдавна исках да посетя този ресторант в гранд хотел в близост до НДК с чудни гледки към София. Намира се на 28-я етаж. Кухнята е с интересна насока – азиатска с латиноамерикански привкус. Посочваше се, че има дрескод – коктейлен.
На 11 октомври 2025 година го посетих. Избрах го за 15-тата годишнина на Данибон. Подготвих се специално за изискания дрескод – коктейлна рокля и визия. Спътниците ми – също се съобразиха с него.
Необходима е предварителна резервация. Масата ни беше за точен час: 20:30 ч. Попитах за пушенето и посочих, че не понасяме цигари. Обясниха ни, че в залата не се пуши, но ми наблегнаха на факта, че електронните цигари не са забранени! Допълниха, че ако искаме маса до прозореца, цената е по 120 лева задължителна консумация на човек. Не държах на такова условие да имам пряка гледка към града.
Пристихнахме малко по-рано. С асансьор на хотела се качихме до 28-я етаж. На рецепцията ни посрещнаха веднага и ни настаниха. Хареса ми, че нямаше нужда да чакаме още 5 минути до нашия час.
Първо ни предложиха меню за коктейли. Бяха интересни предложения. Аз избрах „Буенос Айрес“ с джин с касис, Фернет Бранка, сироп от лавандула, кордиал от нар, лимон, тоник. Другите предложения, на които се спряхме, също бяха добри.
Имахме възможност да виждаме добре нощна София и наистина гледката е страхотна. Особено в посока към центъра.
Менюто също беше много интересно. Преобладаваха азиатски специалитети, но имаше и латиноамерикански предложения.
Моят избор беше: за предястие – „Панко бурата“ с чътни от агаве, чушка и манго. За основно – малайско френско петле, което е мариновано в кокосово мляко, куркума, галангал и лимонова трева с чипс от батат. А за десерт – мисо крем брюле с шоколадови трохи и пресни горски плодове. Върху десерта ми поставиха и свещичката за рождения ден на Данибон.
Предястието с буратата беше впечатляващо. Ако се върна отново някога в този ресторант, ще е най-вече заради това него.
Част от другите ни избори бяха – специалитетът с филе от фагри с броколи, оризов кейк, соево маслен сос и чипс от грахови нудли; гьоза с патешко; спринг ролца с Блек ангъс, рамен, а също и десерти – шоколадов ганаш с черен шоколад и тонка боб, компот от мандарини и карамфил и корал от пекан.
За вино се спряхме на бяло, което много харесваме.
Обожаваме тартар. И тук се предлагаше, но беше с Уагю и на цена от 170 лева. Така че не се изкушихме и няма какво да споделя за него, макар че събирам впечатления от всички ресторанти, където се предлага в София.
Храната наистина беше много приятна и интересна. На всички ни хареса. Определено предястието с моцарела беше най-одобрено. Десертите бяха добри като вкусове, но не бяха впечатляващи като в други ресторанти от подобен клас.
Обслужването от страна на нашия сервитьор беше доста професионално и внимателно. Личеше си, че е с голям опит и работи умело.
Това, което не беше по вкуса ни, беше музиката, която заглушаваше всичко и не беше подходяща за спокойна вечеря. Беше повече като за бар или за дискотека. На мен ми напомняше на онази пулсираща музика, която звучи в евтини масови магазини за дрехи и нарочно те кара да купуваш още и още боклуци, които се чудиш после как най-бързо да изхвърлиш. Определено не го очаквах от скъп ресторант това усещане.
Другата изненада за мен беше облеклото на присъстващите други клиенти. Определено изглеждахме по-скоро ние странно с нашето спазване на изписания дрескод. Под коктейлен в България явно се разбира момичетата да се облекат в стил първите кадри с Вивиан (Джулия Робъртс) от „Хубава жена“ – ботуши високо над коленете и свръхкъси полички (по-къси и от тези на сервитьорките в „Happy“). За мъжете – да са в черно. Но не разбирайте фрак или официални дрехи. Не, тези мъже в черно не бяха по тениски, впити в телата им, и черни долнища. Така и не разбрах дали са клиенти, дали са охранители на заведението или охранители на клиенти на заведението. Но имаше много от този тип мъже в черно и всъщност още като влязох в ресторанта – първо това видях и се запитах къде съм попаднала. Може просто така да си ходят коктейлно!
И за първи път се обърквах в заведение кои са персонал и кои са клиенти. Питах едни хора до рецепцията за повикване на такси. И в този случай не разбрах какви са клиенти, охранители или персонал.
Много объркващо беше като (човешка) атмосфера.
И като обобщение:
Гледките към София, храната, виното, коктейлите, обслужването доста си заслужават.
Музиката, атмосферата, клиентите, изживяването – изобщо.
Дали бих повторила?
Може би само заради предястието с буратата.
С добри кулинарни предложения и хубави гледки, но изобщо далеч от изисканост и елегантност. Последните хубави ресторанти, които посетихме в Пловдив и край Варна, много повече го превъзхождат като класа и най-вече клиентела.
Представете си! Беше по-шумно от масови заведения тип Happy и Виктория. И дори там музиката не заглушава толкова много разговорите.
Не беше и преживяването, което очаквах, че ще получа в ресторант с изисквания за коктейлно облекло и с интересни кулинарни предложения в азиатско-латиноамерикански стил.
Не е моето място! Не е моят свят!
