Филмът “Triangle of Sadness” (Идиотският триъгълник) много ми хареса. Дори бих казала – впечатли.
Очаквах да е интересен, но не очаквах наистина да ме впечатли. Обикновено не съм фен на прехвалените филми. Но този си заслужава. Опасявах се, че някои сцени ще ме отвратят, но го понесох добре.
Разказва се за богаташи на яхта. Бях чела хубава статия в британския Телеграф за този филм и то точно за тази част на яхтата и дали наистина е такъв животът на богаташките круизове, където се разхищава много храна и персоналът изпълнява всякакви желания на богаташите. Тук имаше епизод как на една от богатите пътници й хрумна първо да накара сервитьорка да влезе в джакузито, за да му се порадва, а после реши да подари на целия екипаж и персонал минути за отмора – всички трябваше да се спускат по пързалка и да плуват в морето. Уж, за да са щастливи, уж, защото всички хора са равни, но реално, за да изпълнят каприза на една богата дама.
Смях се от сърце на диалога между пияния капитан – американски марксист, и руския капиталист. Бяха толкова пияни, че не разбраха как корабът беше атакуван от пирати и корабокрушира. През това време научаваме всякакви цитати от Маркс.
След това на самотния остров оцелелите имаха нова йерархия. Не бяха начело тези, които са богати, а тези, които имаха умения да оцеляват в такива условия.
Заглавието на български е ‘идиотско” – “Идиотски триъгълник “, и няма нищо общо с оригиналното. За пореден път се чудя как се превеждат някои заглавия на филми и книги. Все едно изобщо не знаят за какво става дума след това.
Филмът е забавен, комичен, интересен, неочакван, на моменти абсурден, като цяло особен, но е много добър. Едва ли ще е по вкуса на всички, но определено е стойностен филм.
След “Триъгълника” мисля да си подаря някой път и минути за наслада с “Квадрата” – друг филм от същия режисьор – Рубен Йостлунд. А прочетох и още хубави отзиви за трети негов филм – за богаташи на ски писта.
