Впечатления
„Тост за непознатата Белгия“ – не мога да преценя доколко успях да опозная Белгия с тази книга, но определено много се забавлявах. Алек Льо Сюр, англичанин по произход, има много мъжки поглед за най-важните неща в тази европейска страна – белгийските бири, Манекен Пис, Формула 1, състезания между петли, такси за тоалетни, военна история, бойни действия, скучните институции на Европейския съюз, странната Евровизия. На много места в книгата избухвах в смях. Определено авторът владее майсторството на добрия хумор и определено доказва, че Белгия не е скучна страна.
Надявах се да пробие на някоя страница музей с картини, ресторант със звезди Мишлен, диаманти. На няколко места бегло се споменават, но определено мъжкият поглед сякаш не ги забелязва, а настървено търси други удоволствия и истории.
И макар да не научих много неща по теми, които биха ме вълнували, признавам, че книгата много ми хареса. Не съм от феновете на бирата, но определено вече бих искала да пробвам някои от тях и задължително – Вестфлетерен 12, на която Алек Льо Сюр поставя оценка 10/10. Тази бира е правена от монаси, трудно се намира и се води една от най-хубавите в света.
Толкова интересно разказваше авторът и за скъпото кафе от цибетка, че и аз се запалих да потърся къде мога да го пробвам. Колкото и откровено да обясняваше, че е отвратително, но щом е дал 20 евро за него и заделил толкова редове да опише емоциите си, значи трябва да се опита.
Щастлива съм, че по няколко теми намерихме допирни точки. Посочва неоспоримите качества на белгийския шоколад и отдава почит на популярността на белгийските вафли. И за двете съм съгласна с Алек Льо Сюр.
От книгата научих, че белгийци и французи водят спорове кой е поставил началото на пържените картофки. В САЩ те са известни като френски картофки. За объркването белгийците обвиняват американските войници, които по време на войната в „бойното поле на Европа“, т.е. Белгия, чули френска реч и решили, че това са французи. Но не. Белгийците обясняват, че това са били валонци, които говорят френски и пържените картофки са белгийско творение.
Белгия се състои от Валония (френскоговорящата част) на юг, Фландрия (холандската част) на север, а на изток в малка част има и немскоговорящо малцинство.
Съпругата на автора на книгата е фламандка. Най-колоритният образ в цялата книга е нейният баща – тъстът на Алек Льо Сюр. С него имат много забавни преживявания. За белгийския старец най-възмутителното нещо в Белгия е, че тоалетните имат такса. Обожава да гледа Тур дьо Франс пред телевизора и превключва постоянно на преките включвания по 6-те местни телевизии, които предават на френски, холандски и немски. Често задремва пред екрана покрай този така динамичен спорт. При всяка английска странна намеса на британски политик в работите на Брюксел, лично държи отговорен зет си за действията на сънародниците му.
Тъстът на Алек Льо Сюр има не по-малко забавни роднини. Например двама от тях обожават всяка сутрин в неделя да ходят на известното в Белгия състезание между петли. Засича се колко пъти в рамките на час ще изкукурига даденият петел. Участват много състезатели петли, а притежавателите и зяпачите от мъжки пол, спасили се с това свое хоби да не посещават неделните църковни служби със съпругите си, са още повече.
Хареса ми как Алек Льо Сюр обяснява за скуката около Евровизия и за посещенията си в Европейските институции. Споделя, че единственото, което го е впечатлило от всичко прочетено за Евросъюза, е фактът, че бившият председател на Европейския съвет Херман Ван Ромпой пише хайку. Откровен е, че го разбира. Явно така се е спасявал да не заспи при дългите евросрещи.
Препоръчвам ли тази книга?
Да. Горещо я препоръчвам. И за забава, и за опознаване по по-нетрадиционен начин на Белгия, и за вдъхновено (пре)откриване на белгийските бири. В края има списък с 500 белгийски бири и всеки маниак на това пиво може да даде обет да ги пробва. Точно това е направил и Алек Льо Сюр и така се ражда „Тост за непознатата Белгия“.
Успял ли е Алек Льо Сюр с британски хумор да покаже, че Белгия не е скучна държава, както много хора смятат? Определено се е справил чудесно.
Алек Льо Сюр обича да поставя оценки на бирите. Ще се възполвам и аз от идеята и ще поставя моята оценка за книгата:
Приятно четиво: 4/5 – има много забавни моменти, които ще развеселят всеки
Ценна информация: 3/5 – има интересна информация, която ми беше полезна (за бирите оценката е дори 4/5)
Препоръчвам: 4/5 – силно препоръчвам
Накратко: Забавен мъжки поглед с британско чувство за хумор на един белгийски зет, който показва на света и (на тъста си), че Белгия не е скучна държава.
В общи линии – висока оценка. Препоръчвам книгата!
