Книга шедьовър!
Нямах търпение да се потопя в “Сърце” на Виктория Бешлийска. Исках обаче да е в специален момент. Така го чувствах. Навън да е снежно, студено, аз да съм сгушена на топло до камината с чаша чай или червено вино. Усетих го този момент днес. Снежно, студено, у нас – запалена камина, а аз – с чаша ментов чай. Отидох до семейната ни библиотека и посегнах към тази книга, която исках отдавна да опозная. “Сърце”.
Така Виктория Бешлийска вече ме разхожда из район, който познавам много добре от детството си, тъй като съм от този край. Червен, край Русе, ми е любима българска крепост. Епохата е в българското Средновековие – малко след кончината на Иван Асен II.
Всеки ред в романа обогатява с думи, изживявания, но и напрежение какво ще се случи.
Виктория е автор, който има богат речник. Не съм попадала на друг наш писател, който да борави с толкова много слова. Отдавна ни запознава с произхода на български думи и от нея научаваме позабравени. И цялото това богатство е вплетено с майсторство в невероятен разказ за далечна епоха.
Когато беше представена книгата, разговарях с Виктория Бешлийска. Фина, чаровна и всеотдайна дама, която като вълшебница може да те потопи в различни истории от отминали времена. Ценното е, че това не се дължи само на нейното богато въображение, но и на сериозни научни проучвания. Работи с консултанти историци. Също така, за да усети даденото място, живее там в продължение на седмици и наема местни гидове, за да обикаля из района. Това ме изуми и ме изпълни с възхищение! И за романа “Сърце” е живяла в близко до Червен селце. Обикаляла е по труднодостъпните чукари. Попитах я за различни местности, за които знам от детството си. Всичко беше не само проучила, но и опознала внимателно, за да влезе в книгата й. Възхитих се от всичко, което ми сподели!
А сега се възхищавам на историята, в която ме потапя. Там, на крепостта Червен в 13 век.
Продължавам да чета с интерес.
Благодаря от все сърце на Виктория Бешлийска, че с такава любов е описала моя край!
