Съпругът ми е роден в Украйна. Наполовина е българин по бащина линия. Живял е в България.
Виждам как страда от това, което се случва в Украйна.
И аз страдам с него.
Следим всичко за Украйна и много се притесняваме за роднините му там.
Днес видях, че кметицата на града (да, и нея следя), родния град на съпруга ми, е споделила, че вчера са били изправени пред голямо бедствие, но, слава богу, благодарение на защитниците на Украйна, не се е случило.
И се замислих. Ами ако някой така реши да нападне родния ми Русе, как ли ще се чувствам. Изтръпнах. Дадох си тогава още по-добре сметка какво преживява съпругът ми. Не мога да си представя някой да посмее дори да си помисли да стори нещо на родния ми град. Нито на родината ми. Замислете се и вие, за да усетите каква е болка.
Много-много ме боли за Украйна. А съм била винаги русофил, обожаващ руската култура, език, наука. Знаете го. Но това, което сега се случва в Украйна и каквото причиняват на украинците е нещо ужасно. За мен винаги са били близки народи, много близки. Имам приятелки и украинки, и рускини, и те се разбират чудесно. Как може един човек със средновековно мислене да сътвори този кошмар!?
А аз обожавам моето момче. Вече 27 години сме заедно.
И сърцето ми се къса за всичко това, което преживява.
Боли ме за това, което се случва в Украйна. Подкрепям ги силно. И ще продължа да пиша, защото за мен сега това е най-важната тема.
Слава Україні!
