Днес бях на среща с акад. Николай Денков.
Преди дни ви бях казала, че се запознахме на събитие за образованието, за което получих покана от ПП да отида и аз се съгласих, макар че досега винаги съм отказвала такива участия.
Вчера получих покана от екипа на акад. Денков за лична среща с него и отново се съгласих.
Благодарна съм им, че се съобразиха с всички мои изисквания кога ми е възможно.
Доста опит натрупах с писане за образованието и с наблюдение какво се случва в тази сфера. Реално от 14 години всеки ден имам публикации в Данибон по темата за образованието и имам много впечатления и огромна статистика какво вълнува семействата, учениците, учителите. А пиша за образование още от 1997 година. Ценен и полезен опит на страничен наблюдател, който има истинска страст да следи темата.
Разбрахме се за 11 часа и говорихме близо час и половина.
Беше изключително приятелски и полезен разговор. По много въпроси, за които ми поиска мнението, споделих всичко, което знам от вас – позиции, които сте писали в нашите дискусии – за НВО в 4 и 7 клас, за ваканциите, за едносменния режим, за допълнителните занимания и много други.
Дадох за примери добри практики от частните училища, от които имам опит (например клубовете, разпределението на програмата и CAS часовете в Американския колеж и други интересни идеи, за които съм разказвала от ЧОУ Св. София и други ЧУ), а също от чуждестранни училища у нас и в чужбина.
Разказах му идеи, за които съм писала – например, че в Дания родителите си тръгват 1 час по-рано от работа или пък за срядата във френските училища и честите ваканциите във Франция, което позволява на семействата да бъдат повече заедно и да посещават музеи и забележителности, а така да надграждат над училищното образование. Реално при тези идеи са необходими промени и в други закони у нас, но са добри практики.
Посочих му, че като ангажиран родител смятам, че държавата и МОН твърде много навлизат в живота на семействата – може просто повече да се доверят на родителите или поне да дадат шанс на активни родители да надграждат както желаят развитието на децата си и не е необходимо всичко да е по идея на МОН и държавата. Детето не е задължително да ходи по музеи само от училище, това си е всъщност родителски ангажимент и да се даде възможност или да се прави през училището, или родители да водят децата си и само да се отчете пред училището, ако е необходимо (във Френския лицей имаше такава практика, има я в близък вариант и в Американския колеж с CAS часовете).
За 4 клас смятам, че НВО стана твърде сериозно, а не е необходимо. Виждам си статистиките в дните за НВО колко много посещаемост в сайта се отчита с всяка изминала година. Важно е да се мери развитието на системата, но без това да води до стрес на ученици и семейства. Може да се прави, според мен, с фокус групи или спуснати контролни от РИО без конкретни дати.
За НВО в 7 клас пак излишно се вкарва цялата образователна система в стрес – смеси се външното оценяване за всички с изпитите като вход за гимназиите, а това не е необходимо. Например на приетите в Американския колеж, частни училища или чужбина защо изобщо им е този изпит след като не кандидастват в гимназиите. Ако искат, да го държат, но не им е необходим.
Трябва много да се мисли за цялостно намаляване на стреса в образованието.
Смятам също, че е важно директорите да имат повече свобода. Дори по отношение кога да стартира учебната година. Може да им се даде период от дата х до дата у, че трябва да стартират, но да имат повече свобода. Също възможно е и сами да си посочват някои ваканции.
Не е необходимо МОН да разпределя всяка секунда в учебния процес.
Посочих още, че всъщност за малките ученици е проблем кой да ги гледа и затова на родители с малки ученици трябва да се помага, ако желаят – т.е. през дългата лятна ваканция да се мисли за тях.
По същия начин държавата да насочи усилия да помогне на училищата с лоши резултати и такива с малцинства – дадох пример с американските училища KIPP, а също и със страхотната дейност на „Заедно в час“.
Говорихме и за т.н. „елитни гимназии“. Радвам се, че срещнах съмишленик и по този въпрос, че са много добри. Всъщност акад. Денков е възпитаник на НПМГ, а днес разбрах, че и децата му са учили там.
Позволих си да споделя моите чудесни впечатления не само от частните училища, които познавам доста добре, а също и от няколко общински училища, сред които НПМГ и Испанската, които се развиват чудесно, разбира се, СМГ, други МГ и езикови в София и в страната, а също и за много сърцати директори от частни и общински училища.
Помолих да се помисли ваканциите да не се обявяват чак в края на август, а дори още през ноември за цялата календарна година. И преди съм получавала молби от родители да съдействам по този въпрос. Много компании изискват от служителите си да заявят до средата на декември кога смятат да ползват отпуски. Възниква винаги проблем кога ще са ваканциите на учениците от септември до декември. Бях писала дори до МОН, но ми отговориха, че няма как да стане. А реално е супер лесно – трябва да се реши около 1 ноември кога има кратка почивка и кога стартира Коледната ваканция.
Включих в разговора ни и новата ми кауза – щом политиците искат да привличат млади българи, които да се върнат от чужбина, трябва да помислят за статута на половинките им, ако са с чужди паспорти – как да пребивават дълго и спокойно у нас и да имат достатъчно права, дори и да не са още сключили брак.
МОЛБА!
По един въпрос искам да се допитам до вас, тъй като не съм от общността на общинските и държавните училища и по-малко имам наблюдения, но е доста важен. Ще ви помоля за мнение, възгледи, позиции, впечатления, опит – всичко, което може да е полезно.
Каква трябва да е продължителността на мандатите на директорите в училищата? Добра ли е идеята да не бъдат повече от 2 мандата директори на едно и също училище?
Говорим за мандат, който е 4 години, и при два мандата да станат 8 години. След тези 8 години директорът да може да се кандидатира за ръководител на друго училище.
Друга идея, която е получил – след два поредни мандата директорът може да стане отново учител в същото училище и след 4 години да има възможност пак да се кандидатира за ръководител.
Ще се радвам да ме насочите с мнение и по този въпрос.
А също и по другите, за които споменах по-горе.
Мисля да опиша всичко, което изразих като позиция и да го изпратя в имейл до акад. Денков. Ще добавя и вашите позиции.
Важно е да посоча, че ме помолиха за позициите на съмишлениците на Данибон.
Благодаря на акад. Денков за приятелския разговор, а на всички вас за огромното съдействие през всички тези години! Надявам се и сега да успеем да структурираме полезни съвети и да споделим всичко, което смятаме за важно за образованието!
Моля, впишете позицията си тук.
И още една дискусия около коментар на Траян Траянов от „Заедно в час“:
