Светлана Храброва, граждански активист и преподавател, живеещ в Нидерландия, направи в дискусиите в Данибон чудесно сравнение между българските и холандските учители.
Светлана Храброва:
Българският учител е самотен бегач на дълги разстояния. Преди години, когато обучавах директори и учители в България, правехме един прост експеримент. Завързвахме очите на един доброволец. Пред него поставяхме няколко клечки в различни цветове. След това започвахме да му даваме инструкции: „Вземи синята.“
„Не, не тази.“ „Сега зелената.“ „Не, сгреши.“ Човекът не виждаше нищо. Можеше единствено да изпълнява указанията.
Така изглежда голяма част от българската образователна система – хора, които работят със завързани очи. Следват непрекъснато променящи се инструкции, без ясна посока, без предвидимост и често без да знаят какъв резултат всъщност се очаква от тях.
Най-тъжното е, че с времето мнозина свикнаха. Примириха се. А системата разполага с достатъчно механизми да поддържа това примирение – политически назначения, административен натиск, чиновници, които години наред живеят с добри намерения, но с решения, вредни за бъдещето. Хора, останали в идеите отпреди десетилетие, които продължават да управляват образованието така, сякаш светът не се е променил.
И след всичко това очакваме именно тези смазани, уморени и постоянно контролирани хора да изграждат свободни, критично мислещи личности. Няма как.
От година наблюдавам отблизо нидерландската образователна система. И разликата не започва от заплатите. Тук учителят не е оставен сам.
В училището работят психолози, логопеди, специалисти по приобщаващо образование, социални работници, педагогически асистенти. Административната комуникация с родителите преминава през училищни приложения и ръководството. Родителят не очаква учителят да бъде на разположение по всяко време на деня.
Учителите разполагат и с дни, в които не преподават. Те са отделени за планиране, документация, квалификация и работа в екип. Никой не очаква всичко това да се случва вечер, след като се приберат у дома.
Да, и тук има недостиг на учители. И тук професията не е най-високо платената. Но към нея се подхожда с разбиране, че качественото образование е работа на цял екип, а не на един герой, който трябва да се справя сам.
Може би именно това е най-голямата разлика. Не заплатата. А усещането, че системата работи заедно с учителя, а не срещу него.
Още сравнения с учителите в Германия и Гърция – прочетете тук.
