„Суинг данс фестивалът в София беше толкова добре организиран. Всичко беше ясно къде какво се случва“, сподели ми моята нова приятелка Мария от Португалия. С нея се запознахме на дансинга на първото парти в залите на Линди хоп България, които са организатор на фестивала. На следващия ден започнахме да се поздравяваме, а на третия вече ме целуваше по двете бузи за поздрав. Открих колко топли хора са португалците, а Мария постоянно казваше колко мили са българите. Накрая си разменихме телефоните и станахме приятелки и във Фейсбук, за да споделяме общи емоции около предстоящи суинг данс фестивали.
Суинг данс фестивалът в София беше бляскаво и изключително изискано събитие. Добре, че предварително се бях заредила с голямо количество хубави рокли, за да се вписвам подходящо в тази звездна обстановка. Успяха да стигнат и за дневни, и за вечерни тоалети. Но по-добре е да кажа, че беше правилна стратегията на съпруга ми месец преди фестивала да ходим на много уроци по танци и да се включваме в социални събития като партита, за да сме на нужното ниво, защото все пак танцуваме едва от октомври 2023 година, а на фестивала щяхме да бъдем редом с най-добрите суинг танцьори в света.
Всички ме питат кой беше инициатор в семейството ни да ходим на танци и обикновено си мислят, че съм аз. С гордост мога да кажа, че е Евгений. Той се грижеше и за програмата ни като двойка какви часове да посещаваме и преди фестивала и по време на фестивала. Сега мога да отбележа, че ми подари наистина прекрасни преживявания и чудесни спомени. Мога да сравня това преживяване само с пътуването ни до най-южната точка на Европа – остров Гавдос, където ме изненада, че трябва да вървя с часове с планински обувки, за да стигнем до някой неземнокрасив плаж и така да разбера колко си е заслужавало усилието. В момента се чувствам по същия начин – пусна ме в дълбоките води на суинг танците (дори обувки поръча и за двамата ни, както направи и за Гавдос), здравата положихме усилия да постигнем някакво прилично ниво, за да можем да участваме във фестивала, но всичко, през което минахме като обучение и видяхме като партита, си заслужаваше. Беше невероятно изживяване!
Фестивалът беше от 30 май (четвъртък) до 2 юни 2024 г. (неделя), но реално започна да се усеща фестивалното настроение още на 28 май, вторник, когато имахме редовен час по Линди хоп и бяхме с гост на фестивала от Израел, който ни научи на много красиви вариации при едно от движенията в суинг танците Texas Tommy.
В понеделник пък за нас с Евгений също беше приятно, защото участвахме в уъркшоп по блус и научихме доста на него. Преподаватели ни бяха Явор Кунчев и Веселина Данева. Явор Кунчев е организатор на фестивала. Това е човекът, на когото България дължи много, тъй като успява да популяризира много успешно, чаровно и увлекателно суинг танците у нас.
Всяка сряда вечер в залите в НДК на школата ни имаме т.н. „social“ – т.е. непретенциозно парти, на което има музика, танцуваме и най-вече си упражняваме наученото наскоро. Този път обаче това беше предфестивално парти. Бяха дошли част от гостите и се включиха в танците.
В сряда се регистрахме за фестивала и за допълнителното обучение по блус. Получихме оранжева гривна за нашето средно ниво в танците и тя ни даваше право за присъствие на всички часове, уъркошопи, лекции и партита през следващите дни. Ние бяхме в поток 2, който щеше да има и час със звездата на фестивала – Лора (Laura Glaess). Добавиха ни и синя гривна, която показваше, че ще участваме в обучението по блус с чужди преподаватели в неделя.
В четвъртък следобед се включихме в първия уъркшоп. Беше по балбоа. Преподаваха ни Емилия Базлянкова и Борислав Енчев. Еми е нашата сегашна преподавателка по Линди хоп и се познаваме. Оказа се братовчедка на моя съученичка, която сега живее в Милано. Толкова е малък светът!
Това, което научих, е, че балбоа е суинг танц, който подобно на другите, набира популярност през 30-те години на ХХ век. Заражда се в претъпканите танцови зали по Западното крайбрежие на САЩ. Стилът се отличава с минималното място, необходимо на двойка танцуващи. Правят се и много малки стъпчици. Балбоа всъщност е най-изисканият от суинг танците. Представете си: високи токове, кожени обувки, елегантно облекло. А ако видите нашите преподаватели по балбоа – Еми и Боби, ще разберете за какво аристократично излъчване говорим в този танц.
Вечерта в четвъртък беше първото ни официално парти на фестивала. Проведе се в залата на Линди хоп България в НДК. Навън се изливаше пороен дъжд, имаше гръмотевици, но вътре настроението беше горещо. Точно тази вечер се запознах и с моята нова приятелка Мария от Португалия.
В петък започнаха нашите занимания.
Първото беше от 11 ч. Имахме „Flow not Force“ – обучение с Виктор (България) и Павли (Чехия). Преподавателите ни пристигнаха в залата директно от летището. От тях научих нещо ценно: когато танцуваш с някого, наистина трябва да присъстваш изцяло в този танц. Всеки танц започвахме с обещанието: „Обещавам да бъдат тук в този танц!“.
След това от 12 часа продължихме с нещо интересно – историята на най-трудното движение в суинг танците – „суинг-аут“. Преподавателите ни бяха от Полша. Показаха ни с видео и движения как се е променял „суинг-аут“-ът. Беше интересно, но не беше изобщо лесно. Бяхме в часа хора от различни нива, тъй като занятието беше за всички. Изведнъж се оказаха около мен лидери (в суинг танците са „лидер“ и „фолоуър“, обикновено мъжът е лидер, но може да има и жени лидери, а същото е и при фолоуърите – обикновено са жени, но не е задължително), които бяха от групите за напреднали. Усетих първото предизвикателство – да правиш най-сложното движение в суинга с толкова напреднали танцьори. Само се оглеждах кога ще стигна до лидер с оранжева гривничка като мен, т.е. средно ниво, за да отдъхна малко. Най-много се радвах, когато видя лидер от групите, които посещавам в залите до „Плиска“. Осъзнавах колко добре се познаваме и можех да си припомня какво знам. При толкова напреднали непознати лидери около мен, в един момент като първокласничка започнах да се чудя дали правилно се сещам какво изобщо е суинг-аут и какви са стъпките. Представете си първокласник, който сега е научил азбуката, да си партнира с 12-класник от хуманитарна гимназия, който се явява на матура по български. Аз бях в ролята на малката ученичка и умувах върху суинг азбуката – какво изобщо беше „степ, степ“, а да не говорим за „трипъл степ“. И дори да се сещаш какво е, предизвикателството беше дали краката ми изобщо ще ме послушат да ги „изпишат“ правилно тези стъпки върху дансинга. Всъщност може да се каже, че вероятно е възможно да съм била, аз – първокласничката в танците – до някой академик в суинг танците, защото на фестивала бяха дошли и големи звезди само като участници, а не като преподаватели. Но това трябваше да се очаква за обученията, които бяха отворени за всички нива. Отделно, тъй като учихме историята на суинг-аута, ясно е, че това, което се танцува сега, не е било същото като в началото. Дори да се сещах как се танцува сега, от напрежение изпусках понякога в коя година коя стъпка как се е променяла. Честно ви казвам – беше шок, но по-точно приятен предизвикателен шок! Мъжът ми явно беше попаднал, където имаше повече хора с оранжеви гривнички, и с наслада ми обясняваше после колко приятно било и колко много научил. И аз научих много, обаче – господи – колко пъти се припотих! Повече научих обаче да не спирам пред трудностите и да продължавам напред – нищо, че на моменти съвсем блокирах, нищо не помнех от това, което знаех, и нищо не чувах, от това, което преподаваха като нова информация. Обаче сега си мисля, че при следващия фестивал ще вляза отново в този час, за да усетя пак това предизвикателство и вече да вникна в информацията, която ни преподаваха.
След това сериозно танцово предизвикателство с Евгений си подарихме хубав обяд в хубав ресторант.
А после отидохме да пием нещо освежително в близкото кафене в НДК, където съм вманиачена да ходя заради любим час със свежа мента, джинджифил и канела. И знаете ли какво се случи – толкова бях уморена, че поспах на стола в кафенето за 10 минути. И това ме освежи.
Продължихме в 16,10 ч. в първия час за нашата група – средно ниво, 2-ри поток. Еха! Ама аз съм можела да танцувам! Най-после бях сред хора от моето ниво и се оказа, че сме с доста сходни умения. Дори си мисля, че или бяхме все на едно и също ниво, или имаше и хора с малко под нашето ниво. Добих увереност най-после. Съпругът ми ми сподели, че е имало фолоуърки, които са треперели от притеснение и е трябвало да ги успокоява преди танца. Може би за всички от нашето ниво това е първи фестивал и вълненията са големи, а когато трябва да следваш непознат лидер е още по-сложно. Но в този час аз бях вече в свои води и се бях развихрила.
Първо имахме час с Мария и Орелиен, а след това с Елзе и Петер. Учихме друго интересно движение – сенд-аут. Беше чудесно замислено обучението, защото и с двата уъркшопа надграждахме. Беше лесно, бързо усвоявахме. Бях толкова щастлива. Виках си: „Довечера ще има какво да покажа на дансинга“. И най-после се научих да правя едни чудни врътки с краката – наричат се „swivels„. Обучението ни продължи до 18,15 ч.
Успяхме да се приберем за малко у нас и да се подготвим за партито.
Да! Всеки ден беше така. Почвахме от сутринта със занятия. После цял ден учихме. А вечерта имаше партита, които продължават до 5 часа сутринта. Е, ние никога не останахме до 5 ч. Прибирахме се по-рано, но пак беше доста след полунощ и сутринта отново трябваше да се събуждаме за обучение по танци. А да не ви казвам след толкова танцуване сутрин човек как си чувства краката! Особено ако е бил с обувки на токчета при танците вечерта. Но не само трябва да стане от леглото, но и пак да ходи да танцува с часове. Само се чудех как издържат балерините и професионалните танцьори.
Вечерното парти в петък беше звездно. Този път вече бяхме в съседна голяма зала в НДК. Гостуващите преподаватели показаха удивителна шоу програма. Беше невероятно, когато бандата засвири „Big Apple“ и всички на дансинга затанцуваха в един такт. Беше препълнено от танцуващи.
И нивото беше от напреднали нагоре. Забелязах как хора с нашите оранжеви гривнички стояхме в края на дансинга като първи ред чудесна публика, която се наслаждава на тези извънземни танцьори. А само малко преди това докато учихме как се правят страхотни „сенд-аути“ си мислех какви танцови умения ще покажа тази вечер на дансинга. Да, да! Това, което наблюдавах в този момент, бяха извънземни танцьори и 100 години да танцувам, едва ли щях да мога да го правя като тях. Но човек в такива моменти оценява къде е попаднал – на нещо извънземно и супер бляскаво като събитие. Все едно не беше в София. Все едно не беше изобщо в 21 век. А беше някъде преди век в известна зала с изключителни звезди в суинг танците. Разбира се, със съпруга ми успяхме да се включим в някои танци на дансинга, но най-голямото блаженство беше да слушаме чудната музика на живо и да се наслаждаваме на танците на едни от най-известните суинг танцьори в света. Те не танцуваха, те летяха на дансинга.
В залата имаше и още нещо интересно – щандове с красиви бижута, обувки и рокли за танци. Бижутата са изработка на прекрасната Деси, която е преподавател по суинг танци.
Не знам кога й остава време за всичко, с което се занимава, защото танците и бижутата не са единствените й таланти.
А на щанда за обувки бяха Гого и Мила, които са също наши преподаватели по Линди хоп и Чарлстон.
В близост имаше и чудно диванче за снимки като за Инстаграм.
Така че дори на дансинга да не се почувстваш като звезда, диванчето беше чудесна алтернатива.
Съботният ни ден беше препълнен със занимания. Не знам как издържахме – цял ден обучение и много танци. Започнахме в 12 часа и се прибрахме след 2 часа след полунощ. Първо имахме занимание, което беше отворено за всички нива. Учихме кратка хореография и беше много полезно. Този път по същото време имаше и занятие за напреднали, така че може би сме били предимно участници от нашето ниво и затова да ми е било по силите. След това бяха обучения от нашия поток. Хубаво беше, че всички преподаватели накрая показваха какво точно сме учили и можехме да си правим клипчета на обучението, за да го репетираме на спокойствие по-късно вкъщи и въобще да ни остане за спомен. В 18,10 ч. ни започна така чаканият час със звездата в суинг танците Лора (Laura Glaess). Преподаваха ни Лора и Реми. На мен много ми допаднаха съветите на Реми и се опитвах да имитирам стойката му при танцуването.
После мислехме да се включим в занятията по български танци и в лекцията за историята на танците и музиката, но с приятели от класа ни по танци в школата ни блажено вечеряхме, за да съберем сили. Успяхме да видим само какво хоро са учили. Основно бяха чужденци. Разговарях с холандец, с когото вече бях танцувала. Много му беше харесало хорото, но каза, че е трудно. Сподели ми, че много му харесва в София и в България. И е станал голям фен на лютеницата. Разговаряхме и за Нидерландия и му разказах, че синът ми учи в ТУ Делфт. Стана му много приятно. Стигнахме до заключение, че в двете държави – и в България, и в Нидерландия, е в много хубаво.
Вечерта отново имахме кратко време само да се преоблечем и да отидем за вечерното парти. Тази вечер изпълнителка беше прекрасната Велека Цанкова, на която сме големи почитатели със съпруга ми.
Взехме билет за партито и на малкия ни син, който беше за кратко, но след това сподели с мен много интересни наблюдения за джаза, суинг танците и въобще за впечатленията си от партито.
Малко повече танцувахме в сравнение с петък на дансинга, но този път имаше много хора. Явно беше най-удачното парти, защото беше събота срещу неделя. На мъжа ми толкова му хареса на партито, че не искаше да си тръгваме. Беше в 2 часа. Представяте ли си 2 часа, а той иска още да купонясваме: „Купонът едва започва, а ти искаш да го изпуснем!“. Имало правило да не си тръгваш, докато има банди, които още свирят на живо, а тази вечер бяха повече и сигурно трябваше да стоим до поне 4 часа. Едва успях да го склоня да тръгваме. Спечелих с аргумента: „Добре, щом искаш да останем – нека, но ще изпуснем утре обучението по блус!“.
Сутринта едва се събудихме. Добре, че бях победила в нашия нощен семеен спор. И този „ранен“ час ни беше изтощил, а ако бяхме останали още – наистина нямаше да можем да отидем за урока. А обучението по блус започваше в 11 ч. и продължаваше 3 часа. Имаше хора, които го бяха изпуснали, защото стояли почти до края на партито. Водеше го много атрактивният водещ на партитата Сеп (Белгия), а партньорка му беше Павли (Чехия). Научих няколко интересни неща. Първо, че не е задължително дамата винаги да следва стъпките на партньора си. Така е като копие, като огледало. Хубаво е да придаде нещо свое в този танц. Сеп питаше: „Какво ще донесеш на масата за вечеря“ – т.е. всеки трябва да придаде нещо свое в танца. Второто – като се избира блус фестивал, да се проверява кои са участници. Препоръчаха да се следи дали има носители на тази култура, защото наистина при тях се научава нещо ново. Сеп ни сподели интересен анекдот от миналия век. Когато известен суинг танцьор от афроамерикански произход идва тогава в Европа и вижда как танцуват европейците казва: „Всички танцуват хубаво, правят правилните стъпки, но няма „бит“ в танца им“ – т.е. той го тълкува, че я няма емоцията. Третото – всъщност сега си дадох сметка, че чрез танца хората чувстват музиката през телата си. Няма значение какви са стъпките, важното е с тялото си да чувстваш музиката. Сеп и Павли преминаха през историята на блуса и ни показаха различни стилове и стъпките за тях. Беше интересно, но и за мен, и за съпруга ми обучението по блус от понеделник с българските преподаватели Явор и Веси ни беше много полезно. Дадохме си сметка на колко високо ниво са българските преподаватели. Също така програмата в часовете по обучение в школата ни е по-амбициозна и натоварваща в сравнение с обучението за нашето ниво, което видяхме на фестивала (изключение е само там, където беше отворено за всички нива). Уъркшопите бяха приятни и в по-лека форма от това, което иначе учим в часовете с българските си преподаватели. С това по-умерено темпо добре се справяхме. Все пак сме на 48-49 години и начинаещи в танците.
Следобед имахме час при Ари и Симон. Учихме изключително приятна хореография. Това може би ми е любимият час. Веднага запомнихме стъпките и с мъжа ми ги включваме вече в танците си. Лесни, но много красиви и ефектни! Продължихме с час, който беше за поток 1 с Мария и Орелиен, но ни разрешиха да присъстваме. Беше по-натоварващ, но много полезен – „кик“-ове в стила Чарлстон. Оказа се, че поток 1 имат при същите преподаватели, при които и ние минахме, но ние бяхме учили при тях „сенд-аут“ и беше супер, а те два поредни часа са имали „кик“-ове от Чарстон и здравата се бяха препотили. Фитнес няма да им е необходим за няколко дни, кик-овете вършат чудесна работа. Кик-ковете в Чарлстон (това са стъпки, приличащи на ритане напред, но точно това е номерът – не е точно ритане, а трябва петата да сочи надолу много ни затрудняват все още мен и съпруга ми). Имали сме само 4 часа с група в този стил в нашата школа и са ни голямо предизвикателство. Но имаме желание да ги научим.
Подарихме си кратка почивка за кафе и домашна лимонада и продължихме с танците.
В 18,20 ч. започна шествието на Суинг данс фестивала.
Стартирахме от залата на Линди хоп България в НДК. Имаше музика на живо и много суинг танцьори. Потеглихме с танци. Първата спирка ни беше пред централния вход на НДК. Продължихме по бул. Витоша, където също спряхме да танцуваме.
Хората спираха, за да ни снимат и да се радват на музиката и танците. Преминахме покрай Съдебната палата и се отправихме към Народния театър – където беше последната ни спирка.
Имаше удивителни таньори от цял свят, които танцуваха. Хареса ми момиче как беше с дрехи и прическа като от епохата на суинга. Беше и с чанта в подкрепа на Украйна.
„Още нищо не сте видели. Партито последната вечер ще бъде впечатляващо“, разкри ни в петък Явор Кунчев, когато му споделих, че съм впечатлена от първото парти. Така че тръпката да видя какво предстои беше голяма. Отново чужди преподаватели имаха шоу програма. Сред тях беше и звездата Лора (Laura Glaess). Проведе се и състезанието по суинг-аут. Това е много интересно състезание. Включват се много двойки, които трябва да правят най-сложното движение в суинг танците – суинг-аут. Има жури. Постепенно отпадат много двойки. Накрая остават финалистите и борбата е между тях. На финала останаха две много силни двойки. Едната беше с лидер преподавателя от Израел, който ни води занятието във вторник. В другата двойка бяха русокоси младежи, с които съдбата ни свърза за един танц в събота. Тогава и имаше друго състезание и накрая всички танцьори, които се включиха, трябваше да поканят някого от публиката. Русокосият танцьор покани мен, а дамата му – избра съпруга ми. Победители в състезанието по суинг-аут се оказа русокосата двойка. Бяха страхотни. Момичето е от Полша. Двамата са като роботи. Изобщо не показаха умора. И удивителни танцьори са. Особено впечатляващ за мен беше лидерът, който сякаш при всеки нов суинг-аут добиваше нови сили и енергия. Така че вече мога да се похвалим, че сме танцували с топ-топ суинг танцьори.
Малко по-късно имаше още едно силно състезание – по соло джаз. Силно стисках палци на българите, до финала дори достигна Павел – един от преподавателите в Линди хоп, но победата отиде за друг добър танцьор.
Състезанията бяха страхотни, музиката – вълшебна, танците великолепни, но всички очакваха кулминацията на партито, а то беше представлението на българите. Участваха повечето от нашите преподаватели по Линди хоп – Росиана Лъджева, Десислава Петрова, Пламена Колева, Георги Евгениев. Роси ни водеше часовете, когато бяхме начинаещи. Деси и Плами – когато станахме средно ниво. А Гого – той ни преподава в момента.
Сеп, водещият на партито, обяви с вълнуващ глас какво ни очаква – българското представление, което показа връзка между суинг танците и българските народни танци. Беше нещо невероятно! Изключителна хореография и изпълнение. Представяте ли си какво е усещането – да доловиш нещо от родната си култура представено в танц, който обединява и други култури и изпълнението да е пред танцьори от цял свят – и то едни от най-добрите танцьори.
Веднага след танца на българите, който събра дълги аплодисменти, зазвуча Дунавското хоро и залата избухна. Явор Кунчев, организатор на фестивала, поведе хорото и всички се включихме. Сеп призоваваше да се направи голям кръг и всички да дойдат на хорото.
Невероятно е усещането да танцуваш Дунавско хоро на такова звездно събитие, влязло в световния календар за суинг танците, а цялата зала, събрала танцьори от над 50 държави, да е в един ритъм – ритъма на България.
Когато видях как Явор Кунчев води хорото и в очите му се виждаше гордостта, че представяме България на това световно събитие, а в същото време и голямата удовлетвореност от това какво се случва на фестивала, си дадох за пореден път сметка на тези дни какъв удивителен лидер е. И не, не само лидер в танците. Говоря като организация, харизма, запалване на искрата.
Още в понеделник, когато бяхме със съпруга ми на уъркшопа по блус с Явор, се замислих колко удивителен лидер е. Свикнали сме, когато има такова грандиозно събитие, всичко да е под пара и цялата атмосфера да е като отровена от напрежението. В залите на Линди хоп България не беше така. Или поне ние нищо такова като напрежение не усещахме. Всичко си течеше по график, а както видяхме – дори главният организатор прави допълнителен уъркшоп преди фестивала, съвсем се удивихме от спокойствието му или поне умението му да владее ситуацията. Колко е важно човек да знае какво прави, да има визия за това, да не напряга излишно обстановката. Дори веднъж го попитах кой е измислил целият сценарий на фестивала и партитата, защото реших, че може чужда фирма да движи всичко и затова да е така спокойно за организаторите. Той каза съвсем скромно, че е негово дело.
Да е истински лидер, който уважава и другите. Появяваше се на сцената само при връчване на отличията и не доминираше, но всички знаят кой е Явор. И всички го уважават. Най-много ме впечатли, че е много земен човек. Едва ли ни е запомнил, защото не сме негови ученици и сме били с него само на един уъркшоп, но когато минавахме покрай него и го поздравявахме за това, което виждаме на фестивала, споделяме впечатления или питаме нещо, той се държеше не като звезда, а винаги съвсем нормално говорихме все едно сме отдавнашни познати, на които споделя и тайни от кухнята.
Истинските звезди не се правят на звезди. И истинските лидери не доминират, а дават трибуната на другите.
Наистина съм впечатлена не само от самия фестивал, но и от самия организатор на този фестивал – от мениджърските и лидерските му качества, и как е увлякъл след себе си толкова млади и образовани преподаватели, а също и толкова образовани хора, които да се запалят по суинг танците.
Неделното нощно парти ни подари не само невероятни състезания, спиращи дъха, чудни спектакли, но и прекрасна музика, на която танцувахме наистина до забрава. Този път на дансинга имаше повече пространство. Вече не се притеснявахме, че танцуваме до големите звезди в суинга. Видях момче, което е едно ниво по-високо от нас, но още не е напреднал, да се престраши и да покани звездата Лора на танц и тя не му отказа, а танцува с него. Беше впечатляващо! Да си до най-най-добрите и те да те приемат за равен. Танцувахме до 4 часа, а в понеделник ни предстоеше чак вечерта афтърпарти.
Друго, което няма да забравя от този фестивал, е как всички бяха безкрайно вежливи и мили. По време на танците се случваше някой да обърка стъпки, да настъпи друг и т.н. Винаги настъпваше свръхвежлив спор. Например виновникът си ти и се извиняваш вежливо, но от друга страна следва обикновено: „О, вината е изцяло моя. Моля да ме извините!“. И не само в танците, а и в съвсем нормални житейски ситуации. Например мъжът ми леко направи стъпка назад и в това време през вратата влизаше един от преподавателите ни. Още не знаехме кой е. Съпругът ми се извини мило, но преподавателят веднага отговори: „О, вината е изцяло моята! Моля да ме извините!“. Малко след това бяхме в неговия час и разбрахме кой е. Или друга ситуация. Чакаме на опашка. Бавно ми идва реда, но има момиче пред мен. Точно вече е тя и се случва следното – обръща се към мен и казва: „Моля, заповядайте!“. Аз веднага вежливо реагирах: „О, благодаря! Но Вие сте преди мен!“. Едва тогава тя пристъпи напред. Вероятно се прави така, защото може човекът след теб да бърза и да иска да мине, ако се налага. Ако не се налага, няма да злоупотреби.
Впечатлена съм и с колко много танцьори от цял свят се запознах. Много силна се оказва суинг школата в Турция или може би по-точно в Истанбул. Направи ни впечатление, че често се представят, че са от Истанбул, а не посочват Турция – може би, защото е голям град и хората знаят коя е държавата. Групата от Турция беше голяма. Много румънци също са запалени по суинг танците и бяха дошли много, дори с възможности в танците като нашите. Обожавах да танцувам с момче от Израел, което всъщност е родено в Украйна, живее в Израел, но сподели и за своя украински произход. Съответно аз също казах, че сме свързани с Украйна. В съблекалнята чух две момичета да говорят на славянски език. Напълно ги разбирах, но не знаех от коя държава са. Оказаха се от Сърбия и Хърватия. Споделиха, че разбират български, когато говорим по-бавно и не е на жаргон. За лидер от Чехия реших, че е от Гърция, защото с тениските си почиташе гръцките философи. Най-забавно беше, когато танцуваме по време на някой уъркшоп, където се говореше на английски, да се запознаем с някой нов партньор и изведнъж и двамата се оказваме от България. Тогава преминавахме на български. Имаше участници от Пловдив и Варна. Това е чудесно, че има суинг танци и в другите български градове.
Най-много научих за Португалия покрай моята нова приятелка Мария и покрай португалците от групата й. Вече дори си споделихме сравнителна информация за времето в двете държави и кога какви са температурите в различните месеци и сезони. Научихме кога е топла водата за къпане в океана край Португалия. И дали изобщо са виждали сняг в Лисабон. Обсъдихме дори цените на здравните услуги тук и там, а също и цените на жилищата. Португалия е много желана дестинация в момента за американците и доста купуват имоти. Това водело до скок на цените и ставало скъпо за местните.
Подобно на ситуацията в България, и в Португалия явно много компютърни инженери и програмисти се записват да танцуват суинг танци. Аз дори се шегувах с момчетата от нашата група дали не получават бонус към заплатите си, за да посещават суинг танци, защото когото и да питам какво работи, все се оказва програмист, а аз като журналист се опитах да си обясня на какво се дължи това сериозно присъствие на програмисти. Мъжът ми си го обяснява с математиката, защото и на него му е всичко много логично – 32-битово е всичко и напомня на компютрите. И винаги всичко се пресмята. Поне от лидерите (аз никога не броя).
Моята приятелка Мария от Португалия, която също е компютърен инженер, предположи, че това е така, защото програмистите не обичат да има голяма близост в контактите в началото, а Линди хоп е точно такъв танц, при който не е необходима голяма близост.
Всичко това си обсъждахме при един бар в НДК, където беше афтърпартито. Много чужденци бяха останали и танцувахме дружно още една вечер. Първо бяхме пред самия бар. И точно докато си говорим с Мария и португалците, наоколо танцуват чудни двойки и звучи джаз музика, дойде една красива жена, за да ни попита кой стил е този красив танц. Заговори ни на английски. И изведнъж разпознах моя съученичка от Английската гимназия в Русе. Беше красавицата на училището. Теди! Не сме се виждали от 30 години – през 1994 година завършихме. И точно в този така жизнерадостен момент да се видим. Викам си: „Ето тези хубави танци как привличат прекрасни хора!“ Каква е вероятността да си срешнеш съученичка, която да не си виждал 30 години и заради хубавата музика и танци да дойде точно до теб и да пита. Иначе можеше и да се разминем и да не се познаем. Както Явор Кунчев каза в едно интервю: „Суинг танците ги танцуват много интелигентни хора“. Вече съм сигурна, че ще добавя, че интелигентните хора са привлечени от тази музика и тези танци са като магнит за тях. Срещата ми с Теди е чудесен пример за това. Без суинг танците пред НДК можеше още години да не се срещнем с Теди.
С Мария от Португалия обсъдихме фестивала. Много им е харесал. За нея това е трети фестивал. Други португалци са с повече опит и отдавна посещават суинг данс фестивали. Препоръчаха ни и един в Португалия, който се провеждал в хубав хотел и всичко е на едно място. Но за 15 минути се изкупували билетите, когато ги пуснат за продажба. Обещахме си, че някой ден, когато посетим Лисабон, задължително ще им се обадим. Никога не съм предполагала, че са толкова близки до нас като темперамент и силни емоции. Веднага се сближихме, а общата тема за суинг танците ни отвори поле за нови познанства, приятелства и въобще нови познания.
Допадна ми как са изкарали и последния си ден в София. Наели са велосипеди и са обикаляли по този начин из столицата ни. Разхождали са се и из Борисовата градина. Не усетих някакво неудобство по темата за велоалеите, която е толкова дискутирана в момента у нас. Явно се приемат добре и като нещо съвсем естествено от гостите на София. Правят това, което всеки чужденец прави вече в чужбина – оглежда се за велосипед и така да може да разгледа повече от дадения град. София е вече съвсем европейска столица и бях горда, че имаме велоалеи, по които чуждестранните ни приятели да се разхождат из града ни.
Суинг данс фестивалът в София подари на толкова много хора изключителен блясък, изисканост и много прекрасни спомени, умения и преживявания. За мен се нарежда вече сред едни от най-вълнуващите тръпки, които съм преживяла и отново беше заслуга на съпруга ми Евгений, че ми подари и това преживяване. Не бях в свои води, но се научих да вървя напред и в непозната сфера, да изпитват хубави емоции, да се уча и най-вече дарявам с цялото си сърце партньора си в танца – да донеса нещо на масата, както казваше Сеп. Да не бъда огледало, бледо копие, а да бъда самата аз и да направя впечатляващ танц с човека до мен. А нима не е така и в самия живот! Да оставиш нещо след себе си като преживяване и за околните, за да те запомнят с най-позитивните емоции, в които и те са участвали. Да им подариш най-красивият танц, на който си способен!
Това е урокът, който научих от Суинг данс фестивала в София! Благодаря на всички, с които дружно преживях тези вълнения!
