И една лична история.
Вчера написах публикация въз основа на статиите ми къде са учили депутатите от две политически партии. При едната ми направи впечатление, че всъщност или са учили в същия град, в който живеят, или са се отдалечили най-много на 100 км от родния си град. Това, според мен, за техния случай – може доста да е повлияло за ограничаване на светогледа им и за възприемане на света в пълнота.
И ето моята лична история.
Родена съм в Русе. Учила съм в елитни училища там. Завършила съм Английската гимназия в града. След това продължих висше образование в Софийския университет. Пътуването от Русе до София си беше около 5 часа тогава. Сега се стига по-бързо до университетите на Запад. Все се сещам и за съученици, които отидоха чак в Американския университет в Благоевград. Мисля, че оставаха за една нощувка в София, за да продължат после към университета си.
Преди да дойда в София категорично твърдях, че не искам да уча в София. Кандидатствах, защото бях повлияна от родителите ми, които са изключителни и много образовани хора.
Не знам защо, но в провинцията имаше неприятно възприемане на всичко, което е свързано със София. Спомням си, че хората се дразнеха как дори по новините само за София говорело. И това явно някак се е било загнездило в мен. Не обичах София, не обичах софиянци. А това не е нещо, което е като усещане в семейството ми. Баща ми е учил като студент в София и много ми харесваше София, когато бях малка.
В страната се възприемаха софиянци като надути. София не беше харесвана. Явно съм била заразена от това усещане.
Когато дойдох обаче студентка в София (1994 г.), изведнъж разбрах. че софиянци са много готини хора. Ама много готини! Никаква надутост или подлост у тях не усетих. Много добре се сприятелих точно със софиянци. В края на 1-ви курс дори се влюбих в софиянец, който страшно се гордееше със своята русенка, а Русе страшно му хареса. А после се оженихме, създадохме семейство и имаме деца. И така вече 27 години сме заедно.
И си мисля, че ако си бях останала с онова чувство от тийнеджърските години да не допусна да опозная нещо ново, колко много щях да загубя. Щях да мразя софиянците, а някъде там щеше да има едно момче, с което сме си лика прилика.
Но да се върна на образованието – тук, в София наистина ми се отвори още повече светогледът. Винаги съм учила в страхотни училища, но тук видях дори и нови възгледи. Само ще ви спомена, че в Русе учихме история по учебниците на Великотърновския университет, а в София учебниците ни бяха по софийската школа. Беше ми интересно да открия на 19 години различни гледни точки, дори в историята.
Желанията какво да постигна в живота също само за месеци се промениха. Преди да вляза да уча във Факултета по журналистика си мислех как ще се върна в Русе и ще работя за местното популярно радио. Дори мечтаех за това. Още в първата година започнах стаж като журналист в София в страхотен вестник (“Континент”, където бяха събрани едни от най-добрите журналисти за това време – 1995 г.), а скоро след това вече и в новините на БНТ (1997 г.) – и то ме взеха само с писмо от Факултета, че ме препоръчват.
Това е моят опит, но и сега вече като родител и като човек, общуващ с много успешни млади хора в топ университети по света, виждам колко им се разширява светогледът. А това е много хубаво. Всички си оставаме българи (или русенци, варненци, софиянци…), но виждаме и още нещо. Най-доброто от другите може да се окаже полезно и за нашата среда. Може дадени решения вече да са открити на други места и ще е по-лесно и по-бързо да ги използваме, ако са удачни. Ако не са, може да е комбинация. А също може да знаем, че не са изобщо добри, но не да ги отричаме, защото са чужди, а защото осъзнато въз основа на опит и знания, знаем, че не са добри.
Вчера се замислих, че няма лоши хора. Има хора, които са като деца и се плашат от неизвестното, от новото. Не са направили крачка към опознаване на неизвестното и новото. Няма значение дали е с училище, университет, работа, книги, пътувания.
Смелите хора са тези, които не се страхуват да опознават различното. Това не застрашава ценностите им, позицията им и корените им. Те са си там. Само могат да се обогатят още повече от всичко ново. Може да го харесат, а може и да не го харесат. Но е ценен опит. И познание.
Коментари прочетете тук.
