До момента три неща са ми допаднали в книгата:
– Животът на номадите с ванове;
– В тази книга се обикаля Франция;
– Първата френска спирка е любимото ми градче Руан. Главната героиня точно обядва в “Короната”, най-старият ресторант във Франция. В мои пътеписи съм ви разказвала за него.
Книгата е твърде лековата. За лятно четиво става. Страниците бързо се прелистват. Няма нищо общо с парижките романи на Рейзин, където има стил и класа. Този е като романа й за Роузи със сладкарския ван. Всъщност е нещо като продължение, но с живота на приятелката Ария, която има пътуваща книжарница.
Признавам си, че чета книгата, защото парижките романи на авторката много ме спечелиха преди време. Сега се надявам този да е поне малко по-смислен в сравнение с предишния за Роузи, тъй като поне действието е във Франция. Засега за Руан мога да споделя нещо – откривам, че посещава интересни места.
Реакции – тук.
