.
Днес е рожденият ми ден. Ставам на 47 години.
Цял ден мисля да го съобщавам ли, да не го ли съобщавам публично. Не съм от суетните жени, които си крият години. Не ме притесняват. Чувствам се доста свежа. Но пък, си викам, какво толкова да кажа.
Нямах нещо сериозно за споделяне, освен тривиалното. Допреди няколко минути.
Прибирам малкия ми син Виктор от Американския колеж и го виждам, че носи една пакетирана ягодка. И ми я подарява. Подарък от дете от колежа. Разбрало, че имам рожден ден и ми я изпраща. Много забавно и приятно ми стана.
И когато паркирах колата, Вики реши да ме снима, за да покаже, че съм получила подаръка си и че благодаря. Аз разпуснах набързо косата си и ей-така без грим, неподготвена и на улицата до нас ме щракна. Аз, тази ягодка и до розите.
Всъщност отдавна искам да споделя, че съм изключително възхитена от младото поколение. Често общувам напоследък с тях. Някои са само 14-годишни, други – гимназисти, трети – студенти. Млади, но са с много ясни ценности, с много информация, с точна преценка. Слушам ги и не се намесвам. Научават толкова много. Все едно си имат подкаст и в него си обсъждат важни актуални теми или си говорят за музеи, за книги, за филми, за наука, за история, за бъдещето.
Общуването с такива млади хора много ме вдъхновява. Виждат нещата по друг начин, а като се вслушам в тях и погледна през техния ъгъл, наистина виждам много повече.
Пожелавам си днес да имам още много щастливи години и да се радвам на младежки дух, който да ме вдъхновява да гледам на света не само с очите на зрял човек, но и с погледа на дете. И да изненадвам хората от сърце, както за мен беше изненада този сладък подарък.
Всички коментари можете да прочетете тук.
