Впечатления
Крит – видях тази дума и веднага си купих „Меденият изгрев над хълма“ на Джо Томас щом излезе. Това е може би любимият ми остров. Започнах да чета романа, но с първите страници ме връхлетяха проблемите на английска работничка, самотна майка, и то точно, когато дъщеря й заминава за Лондон вместо да си вземе матурите, а фабриката, в която работи главната героиня е погълната от пожар. Трагедия след трагедия. Прочетох около 20 страници и зарязах книгата. Не обичам такива романи, които са пълни с много проблеми. Очаквах да се разхождам из остров Крит и тези първи драматични страници за английската работническа действителност не ме спечелиха.
В майските почивни дни дадох втори шанс на книгата и продължих да я чета. Реших, че бързо ще прелистя страниците за проблемния живот в Англия, и удобно ще се настаня сред разказите от остров Крит. Оказа се, че са ме деляли две страници от тази по-приятна реалност.
Когато авторката заживя на гръцкия остров, всичко се промени. Четивото стана доста по-привлекателно.
Главната героиня Нел започна да работи като уфър във ферма във Вуноплагия в планините на Крит. Уфърите се трудят безплатно, но получават за труда си подслон и храна. Във фермата, в която я наеха, трябва да помага на стопаните, за да могат да произвеждат отново мед.
Това е роман за типа жените, които се връщат назад в миналото си, за да се преоткрият, да намерят верния път и да бъдат щастливи. Накрая отново срещат любовта на живота си. Доста клиширан сюжен, който присъства успешно в последните години в повечето американски и британски любовни бестселъри. Тази история разбираемо не ме увлечи, но е поносимо поднесена и не е натрапчиво това търсене на себе си и на любовта.
Аз съм от типа читатели, които повече се вълнуват от допълнителната информация, която откриват в книгите. А тук търсех Крит и го открих в нови места, които не познавам. Допаднаха ми разходките в планините, разказите за меда, важното значение на билката росен за местните, критските гозби.
Росенът се среща и по нашите земи и присъства в нашия фолклор. Според вярванията, това е любимото цвете на самодивите. На Спасовден има специален ритуал у нас – търкаляне върху росен. Вярва се, че е полезен срещу безплодие.
В книгата росенът е издигнат на пиедестал. Това е билката на остров Крит. Всички във Вуноплагия се лекуват с росен, а медът е изпълнен с неговия аромат.
Най-много ме очароваха разказите за критската храна. Само да се спомене името на някое ядене и веднага бях спечелена да продължа да чета. Почитателка съм на кухнята на остров Крит и особено на сиренето мизитра. А когато четях за критския мед с аромат на росен и мащерка, ми се искаше веднага да си го набавя и да му се наслаждавам. А още по-добре да съм самата аз в тези планини на Крит.
Очаквах в книгата поне малко да се разкаже за минойската цивилизация и за Зевс, за когото се смята, че е роден там, но имаше съвсем бегло споменаване.
Допадна ми как местните хора уважават природата си и планината. Знаят, че за да се развива семейният им бизнес, трябва да са в синхрон с пчели, билки, животни, планина. Борят се срещу нахлуването на чуждестранните големи туристически компании, които не искат планината да е защитена територия, а там да построят огромни хотелски комплекси ол инклузив. Местните знаят от опита си с хотелите по крайбрежието – появят ли се хотели ол инклузив, това води до унищожаване на природата и на селището им. Този тип туристи не искат нищо друго освен собственото си удоволствие за няколко дни. Бизнесите на много семейства загиват – ресторантчета, ферми, плетачници. Налага се да изоставят родните си места и къщи и да се заселват в малки апартаменти в по-големите градове. А така загива цялата идентичност на красивия остров на Зевс.
Авторката Джо Томас е журналист. Дълги години работи като репортер и продуцент на BBC. Пише романтични книги. Харесвам да чета творбите на журналисти. В „Меденият изгрев над хълма“ стилът беше леко тромав, като лично споделяне в „аз“ форма, но се компенсира с по-честите споменавания на вкусна храна, което успяваше да ме задържи да прочета книгата до край.
Препоръчвам „Меденият изгрев над хълма“ на почитателите на Гърция, Крит и хубавата гръцка кухня. Иначе за другите – би била подходяща само като лятно четиво за дами.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
„Любов и маслини“ – за търсенето на Атлантида, за Санторини и малко за минойската цивилизация
…
