Все повече осъзнавам защо реших да проучвам медицински застраховки.
Явно изхождам от опита си с хубавите частни училища – избираш училище, плащаш таксата, получаваш супер услуга, детето ти върви напред и си осигуряваш спокойствие и сигурност няколко години, а при късмет – за цялото обучение.
И в държавните е възможно, но такива като СМГ, НПМГ, МГ, ЕГ и някои други със супер директори и учители. Но си трябва много повече усилия и търсене.
Така е и с лекарите – ако познаваш и знаеш някого – супер.
Но този подход е решение на парче.
Аз искам цялостно решение. Искам да си плащам вноските и като ми потрябва да получа точно това, което ми е нужно на високо ниво.
Обаче се оказва, че пазарът на индивидуалните медицински застраховки у нас е супер постен и крайно неразвит. Чак се учудват, че искам да си платя за спокойствие и сигурност. Една мила застрахователка ми сподели, че вече се отказват някои застрахователи да предлагат такива застраховки, други работят само с големи компании, трети – изобщо не искат да се захващат с това.
Запитах се защо не е развит този пазар на индивидуалните медицински застраховки. Първо реших, че няма голям интерес. Застрахователка пък смята, че може да има много щети (може българите да водят нездравословен живот и да боледуват много). Не знам и дали лекарите не искат да имат директни свежи пари.
Каквато и да е причината беглого ми проучване показва, че е крайно неразвит този пазар у нас на индивидуалните медицински застраховки. Направо примитивен ми се струва. А някои оферти са странни. Например да платиш почти 600 лева вноска, за да ползваш евентуално медицинска помощ до 2000 лева. Ами ако можеш да си плагиш 600 лева за нещо, което може и да не ползваш и дано да не ползваш, очевидно е, че вероятно 2000 лева няма да са ти такъв проблем и е нормално да очакваш по-голямо съдействие, ако се наложи.
Значи в България дори и да иска човек да подходи сериозно и да иска да се застрахова за медицински риск, това е крайно сложно. Най-вече трябва да е служител в голяма компания, която предлага като бонус групови застраховки и тогава са по-добри условията.
За всички други – или по трудния начин по здравна каса, или да си плащат яко за частни прегледи и лечение.
Замислям се дали не влияе и това на лошия здравен статус на българина. Дори и да иска да е отговорен за здравето си, няма много възможности, особено модерни. Може би и затова умираме толкова рано.
Не очаквах, че е толкова неразвит пазарът за допълнително здравно подсигуряване у нас.
Но по-лошото е, че май това е положението и няма да има промяна.
В образованието, колкото и все да го плюем, реално можеш да се откъснеш от схемата, очертана от държавата, ако не си попаднал ня добро училище или искаш да си гарантираш спокойствие и сигурност през частни училища за години наред.
Платихме си за частни училища и нямахме грижи. Дори и да платя за медицинска застраховка не мисля, че ми гарантира някаква сериозно спокойствие – поне за индивидуалните клиенти.
В здравеопазването няма как да се спасиш чрез застраховане. За съжаление! Всички или почти всички са в кюпа и почти не могат да си гарантират финансово спокойствие, ако се разболеят някога.
И още нещо:
Груповите застраховки към голям работодател са нещо като корпоративните детски градини. Допускат ти детето там само, защото си служител. Може да е добра, а може и да не е добра градина – зависи колко се е постарал работодателят. За индивидуални играчи няма много опции. Или не го допускат – ако се прави сравнение с образованието – до “добрите частни градини и училища”, защото са само за избрани големи компании, или ако го допуснат трябва да плати не 10 000, а 30 000 и да е за тази висока сума само по програмата на МОН с много малко екстри отгоре, а не за всичко, което дава това частно образование. Т.е. получаваш почти едно нищо срещу много висока цена. А най-вече няма да получиш сигурност и спокойствие – т.е. това, заради което си даваш парите и заради което търсиш тази услуга. В частното образование, слава богу, не е така, но при медицинските застраховки май е точно така.
Липсва ми тази ниша, която я има в образованието ни – хубавите частни училища. Да, има хубава училища като СМГ, МГ, ЕГ, но ако можеш да си позволиш таксите на Св. София, АК и други ЧУ, си решаваш за години напред проблемите, притесненията и си сигурен в добрия краен резултат. В здравеопазването моментът със спокойствието и сигурността ми се губи, а може да стане през добри медицински застраховки.
(Продължавам да проучвам. Но до момента това са ми впечатленията. Дано да намеря удачно решение!)