Тези дни стана дума в една от дискусиите ни тук с мила дама, че съпругът й е възпитаник на престижен университет на Запад (знаете, че аз тача такива биографии), но смята, че няма друга държава, която да е проляла толкова кръв за България. Благодаря й за споделеното и за искреното отношение!
Накара ме да се замисля.
И се сетих за друг случай от миналата година.
За мой разговор с много мила жена, учила в престижен университет в Германия, отдадена на децата и семейството си. Много ме уважава. Беше много изненадана, че подкрепям Украйна. Съвсем искрено ме попита защо и ме помоли да й споделя позицията си. Каза ми, че не й остава време да следи новините и разчита на мъжа си за насоки по геополитически въпроси. Той също е интелигентен човек. И май пак е учил в Германия.
Когато и тя ми разказа какво мисли за войната в Украйна, аз й казах, че това е абсолютно руска пропаганда. Попитах я откъде си черпи информацията. Доколкото разбрах като интелигентен човек, мъжът й знае чужди езици. И следял какво говорят и руските медии по въпроса – явно, за да не е само от западна гледна точка. Но за мен вече това не беше неутрална и обективна позиция, а основно фалшиви новини от руската пропаганда.
За Германия преди войната в Украйна бях чела интересни анализи в Политико. Много скрито мразят САЩ. Дори книга в тази посока е станала бестселър. В последните години (преди 2022 г.) най-накрая смятат, че могат да се откъснат от Америка – за първи път след Втората световна война. Може би това скрито отношение към САЩ и по-близките им контакти с Русия дават почва за развитие на проруски настроения дори и сред интелигентни хора, възпитаници на топ немски университети.
(За Нидерландия съм много щастлива, че е точно обратното. Не харесват Германия, близки са като ценности до Англия и САЩ и с цялата си мощ подкрепят Украйна. Та съм сигурна, че възпитаник от холандски университет сигурно не би имал проруски възгледи.)
Но да се върнем на българите.
Българите емоционално сме много свързани с Русия. Аз също до 24 февруари 2022 г. се определях като русофил. Сигурна съм, че малко майки в България са записвали децата си да учат руски и са запознати и с руската култура сравнително добре.
Но това, което се случи миналата година за мен беше нещо страшно. За мен свършиха всички детски илюзии, с които е пропито нашето образование – за великия Съветски съюз, за братска Русия, която “два пъти ни е освободила”.
Ще се смеете, но аз много добре помня урока ни по история от началните класове (може би в 1-2 клас, защото бяха доста детински описани историите), как още от Средновековието сме братушки с руснаците. Бях много изненадана – имаме вековно братство и приятелство. И знаете ли защо? Няма начин да не се сетите! Княз Светослав идва в България, за да се запознае с нас, българите! Още ехеее – в далечната 968 – 969 г. На крака ни идва, за да се запознаем и да станем приятели. За векове! Бях толкова изненадана тогава като много малка ученичка. Винаги съм обожавала историята и го запомних това като исторически факт. И какво открива моя милост по-късно – това всъщност е нападение над България. Не е никакво братство и приятелство. А след войната в Украйна толкова се зачетох за историята на Русия, България и Украйна и какво открих – че нашият стар приятел княз Светослав искал да пренесе държавата си по нашите земи и затова е това нападение!
Източник: Уикипедия
Историята ми е любим предмет, но си дадох сметка колко грешни книги и учебници съм чела. В момента съм като малко хлапе. Търся истината. Търся си нови източници на знания, а не така обременени. Трябваше да стана почти на 50 години и да започне тази война в Украйна, за да разбера много факти.
Аз не съм от тези, които отричат, че благодарение на интересите на Русия сме се освободили от Османската империя. Но подкрепям след това българските политици, които ясно са очертали червената линия в отношенията си с руската държава – “Вие сте до тук и няма да ни се бъркате, ако искате да имаме нормални взаимоотношения!’.
Та така. За мен войната в Украйна беше преломният момент, в който прогледнах. Това беше моята “1989” година. През 1989 г. бях малка – само на 14 години и само в началото на подготве клас в Английската гимназия в Русе. Но се оказва, че дори за този кратък период съм научила толкова грешни исторически факти. И през следващите години също съм чела и интересувала много, но това базово обучение ми е останало за дълго. Едва сега прогледнах. Със случващото се в Украйна. И търся истината. Чета много, интересувам се много и съпреживявам много това, което се случва на украинците.
