Първи впечатления – общо взето добри.
Вчера започнах книгата. Привлече ме, защото се разказва за млада жена, която посещава хубави хотели и курорти като таен гост и пише обективни отзиви. Действието се развива на малък шотландски остров. Увлекателно тече разказът в първите страници.
Едно нещо вече не ми допада.
Не ми допада, когато жени използват по-просташки език. На 3-4 места вече засичам в диалозите такива нюанси. Не е точно циничен език, за мнозина може да е типичен за ежедневието ни, но по моите критерии спада към просташкото говорене.
И още нещо. Не обичам в романите да се драматизира с тежки минали травми. Разбира се, говоря не за книги, които са сериозни и описват такива проблеми, а за лежерни четива. Тук има такъв момент, ще видим как ще се развие, засега не доминира, което е добре. Пак по моите критерии ако един роман не е много добър, се опитва да набляга на много емоционални травми и драми, за да си подсигури по този начин интерес сред по-масовата аудитория. В наше време това явно е много печеливша формула за успех на книга, когато липсва друго послание.
Притеснявам се да не стане твърде драматично-сълзливо четиво. Има приказно красива традиционна коледна обстановка от една страна, а от друга – нетрадиционно модерно семейство, самотна независима жена, богат татко с дъщеричка, леля, прекратила връзката си с любимия, брат единак. Ще видим какво ще се получи като сглобка.
Иначе описанията на северния остров са много добри. Читателят долавя красотата на това място. Скоро бях с “Коледна тайна” на Карън Суон на шотландския остров Айла и научих много за уискито. Сега се надявам Холи Мартин също приятно да ме разходи и да науча нещо от книгата й. Дано да не е само любовна история по Коледа, когато се случват чудеса. Винаги очаквам повече от творбите.
