Все повече ми се изяснява какво се случва в САЩ и мисля, че европейските лидери като Макрон и Стармър веднага го схванаха. Още в началото казаха, че имат нужда от време, за да върнат Тръмп в трансаталантическото партьорство.
Тръмп може да критикува Европа, но не я мрази. Джей Ди Ванс обаче я мрази. А Мъск е направо опасен с лудите си идеи – забавлява се с щуротиите си на всякакви фронтове.
Тръмп е нарцис и е на години. Тази фракция Ванс-Мъск го използва сега срещу Украйна и Европа.
Макрон и Стармър бързо се усетиха и успяха леко да фокусират Тръмп върху себе си и да печелят време, за да не вземат САЩ бързи и фатални решения за съдбата на Европа и Украйна.
Със срещата на Зеленски в Овалния кабинет след провокацията на Ванс нещата се объркаха, но Макрон и Стармър успяха да се справят и с това предизвикателство. Привлякоха Зеленски на своя страна и в тази битка, а явно и лидерите на ЕС и НАТО.
В момента има борба Тръмп да не поддава на фракция на Ванс-Мъск, макар че е постоянно под тяхно облъчване. Макрон и Стармър имат нужда от време и солидарност поне по въпросите за сигурността на Европа и съдбата на Украйна.
Като нищо вероятно има план Тръмп да падне жертва на отсраняване и нещата да се поемат от Ванс, който е най-ужасният вариант за Европа и Украйна. Ванс нямаше как да спечели изборите сам.
Тръмп е ужасен, но все още има някакви леки емоции, на които поддава по отношение на Европа – галантността на французина Макрон и поканата от краля на Обединеното кралство. За него са от значение тези сигнали и се усеща значим.
Ванс – бедното момче от Средния запад на САЩ, чувства само омраза към Европа, а за Украйна изобщо не му пука.
Ужасна ситуация!
В момента може би за нас да е по-добре Тръмп да се задържи за президент и да се опитват Макрон и Стармър да го разтапят за Европа, отколкото да има импийчмънт и да дойде Ванс, който действа под диктовка на лудия Мъск, амбициран да търси втора планета за живеене, а кръгът на Путин му предложи партньорство.
…
Коментарът ми е извлечен въз основа на много анализи в най-добрите световни медии – Телеграф, Политико, Блумбърг, Уолстрийт джърнъл, Ню Йорк Таймс, Форийн афеърс и много други, които следя ежедневно.
