Имам си любима книжарка. За мен тя е като от епохата на Джейн Остин – толкова мила, благородна и отдадена на книгите. Ходя при нея почти всяка неделя. Работи в книжарничката на подземния етаж на Скай сити в София. Колежките й също са отзивчиви. С една от тях толкова дълго търсихме подходяща книга за съпруга ми за Св. Валентин.
Когато отида в книжарничката, почти винаги купувам нови книги, а понякога и си поръчвам някое заглавие, което в момента не е налично. Току-що любимата ми книжарка ми се обади, че е пристигнал поръчаният от мен роман – “Хотел Захер”, който си набелязах след като прочетох “Виенски апартамент” и исках нови преживявания във Виена. Самото обаждане няма как да не направи деня ми щастлив. Толкова вдъхновено ми говори и си личи, че е щастлива, че може да услужи. Извинява се, ако се е забавила поръчката. Ако пък не са успели да ми намерят нещо, споделя трогателно:
“Обаждам се с една тъжна новина.”.
Но днес получих добра новина. Книгата е вече при тях и да заповядам, когато мога да си я взема.
Обичам да споделям с нея, когато прочета хубава книга и тя винаги благодари за ценната обратна връзка. Скоро й разказвах за прочетените от мен два романа на Радостина А. Ангелова – “Бал в Мулен Руж” и “Виенски апартамент”.
За мен общуването с любимата ми книжарка е част от удоволствието да се посветя на някоя книжна история.