Туршия от манго, туршия от диви краставички, уникално черно семе, универсална смес за всяка гозба от 7 подправки, най-вкусният лаваш и най-ароматните афганистански ястия – за всичко това изобщо не знаех до 17 септември 2022 г., 14 часа, събота.
С мама се записахме на пешеходен тур „Храна и подправки от Близкия изток“. Разходихме се по ул. Цар Симеон и около Женския пазар. Посетихме два магазина и два ресторанта.
Беше прекрасно преживяване.
Така че този маршрут го тествах и мога горещо да го препоръчам. Организира се от Meeting Points .
Не е платен, но е със записване, а местата свършват бързо. Има и на английски.
Подходящ е за млади и стари, мъже и жени. Започнахме от Дома на киното, преминахме по ул. Цар Симеон и приключихме с хапване в афганистански ресторант.
Картата на близкоизточните вкусове е страхотна. Има отбелязани най-важтите обекти за посещение.
Имах въпрос как става записването.
След като ми попадна тяхната карта на близкоизточните вкусове, започнах да ги следя във Фейсбук – Meeting Points. Обявяват събитията си там. Има линк за записване. Не е платено. Записването е с име, имейл и телефон. На имейл се получава информация къде се събираме. Вчера беше пред Дома на киното. Казаха, че ще ни изпратят и арабски рецепти за готвене с продуктите, които видяхме къде да си ги купим. Турът беше изключителен. Научих много и за храна, и за история, и за държави. А дегустацията на храни в края на тура беше прекрасно преживяване.
Това е първият магазин, който посетихме по време на пешеходната разходка „Храна и подправки от Близкия Изток“.
Този магазин не съм го посещавала. Намира се на ул. Цар Симеон. Казва се „Виктория“. В него има 90 вида подправки.
Ако не бях отишла на обиколката, никога нямаше да знам, че има туршия от манго. Все още ми звучи странно, но явно е нещо обичайно. Хапвали я за мезе.
Правят туршия и от патладжани.
Помирисахме сух парфюм и много ми допадна. С него се правели различни мазила.
Другите продукти, които ме впечатлиха, бяха сирената. Бяха в големи буркани.
Имаше няколко вида. С един от видовете се прави известното кюнефе. Другият вид беше прясно сирене. Понеже било по-солено, трябвало да се полее с гореща вода и да постои така, за да де обезсоли.
Имаше и халуми. Беше в хладилната камера.
Собствениците обясняват много хубаво за всеки продукт. Много е интересно.
Единият скоро ще отвори и друг магазин до Женския пазар. Намира се около жълтата сграда, където е и кюрдската пекарна. В новия магазин ще има много индийски подправки. В картата на близкоизточните вкусове този обект ще е под 14 номер.
В магазина на Цар Симеон много ми допаднаха и огромните фурми от Палестина. Бяха значително по-големи от другите видове. Екскурзоводката ни каза, че прави с тях чудесни десертни хапки.
Тук научих за някакво вълшебно черно семе, което се ползвало за всякакви болежки. Приемало се външно и вътрешно. Разказаха ни и за първата четка за зъба в света. Видяхме и инструменти за оформяне на процепи в тиквички и патладжани.
А също и още един уред за правяне на фигури на сладки.
Фоторазходка из магазин „Виктория“
Това е второто магазинче от нашата пешеходна разходка днес на храни и подправки от Близкия Изток. Намира се на ул. Цар Симеон 75.
Този магазин в Данибон го знаем добре. Стана известен със сапуните от Алепо, за които си говорихме и изкупувахме.
Магазинът се казва Дияла. Кръстен е на иракски район, откъдето е Мустафа, собственикът. Той живее ог 16 години в България. От 8 години е магазинът.
Този магазин ми е толкова любим.
Винаги откривам някакво съкровище в този магазин. Това ми е третото посещение. Посетих го за първи път след като видях картата на близкоизточните вкусове.
Сега наблегнахме на подправките и храните.
Има някаква супер универсална със 7 подправки. Доминира карамфилът. Слага се на всичко. Трябваше да помиришем и да кажем какво усещаме. Подправките са карамфил, канела, индийско орехче, бахар, черен пипер, кориандър, кардамон. Не си купих тази универсална подправка, но при следващо посещение ще го направя.
Интересен е сосът от нар. Ползва се за марината на месо. Може да се сложи и на салата.
Видях туршия от диви краставици. Бяха идеално подредени в буркан.
Имаше розова и портокалова вода. Колежка на екскурзоводката направила с тях чийзкейк.
Черните лимони много впечатлиха всички.
Много вкусно било ливански тахан със сок от фурми. Можело да се намаже филия. Ставало още по-хубаво, ако се добави каймак.
Мустафа обича да готви. Най-често с булгур и ориз. Има много видове ориз.
Видяхме интересна бакла.
Имало хубава рецепта с бакла, яйце и хляб. Енергийна бомба. Като си хапнел човек, имал супер енергия.
Фоторазходка из магазин „Дияла“
Това беше третата ни спирка от днешната ни пешеходна разходка Храна и подправки от Близкия Изток.
Ресторантът се казва Арабеск. Намира се на ул. Цар Симеон.
Посетих го през септември, когато открих картата на близкоизточните вкусове.
Този път ни доведе екскурзоводката.
Всъщност тук голямото бижу е хлябът. Лаваш, сумун и още един вид, на който не запомних името.
Бяхме част от тайнството как се прави лаваш.
Заведоха ни при майстора, където се приготвя.
На ден през ръцете му минава 100 кг тесто.
Малки топки тесто първо втасват в едни дървени кутии. После минават през машина, която действа вместо точилка. След това майсторът взема това разточено тесто и прави бързи движения с него през главата си. Питката става еластична и тънка.
Мята я на една овална пещ и я затиска леко с възглавница. Друг мъж я обръща след минута.
В тестото няма някаква тайна – брашно, малко вода, сол и малко мая. Всичко друго е майсторство.
Това е може би мястото с най-известният лаваш. Него го купуват от ресторанти и магазини. Поръчвали по куриери разни клиенти от страната.
5 броя лаваш ми струваха 2,50 лева.
Италианци си купували от този лаваш, за да го гарнират като пица.
В ресторанта има и готвено.
Взех за вкъщи булгур и телешко. Струваше общо 10 лева.
Моите мъже казаха, че този булгур е по-вкусен в сравнение с друг, който харесват в един турски ресторант.
Последната ни спирка от днешната пешеходна разходка беше в афганистански ресторант, който се намира до Женския пазар.
Собственост е на дама от Афганистан. Тя се казва Сара. Завършила е бизнес администрация и финанси. Работила е в банка в Кабул. Знае 3 езика. Говори прекрасно на български и английски. Гледа сама две малки деца и управлява ресторанта си. Дошла е в България преди 4 години.
Още съм впечатлена ог тази дама. Невероятна е! Само като я погледне човек разбира колко сила, интелект и знания има в нея. Истински герой е!
В този ресторант седнахме, за да се почерпим в края на обиколката. Ядохме афганистански гозби и пихме чай. Всичко беше много вкусно.
Сара организира и курсове за приготвяне на афганистански гозби. На курс се приготвят по 2 ястия.
Цената на курса е 50 лева.
От този ресторант взех за вкъщи храна. Едното ястие беше специалитет с телешко, ориз, моркови и стафиди. Струваше 12 лева. Другото беше пилешки кебап и беше 10 лева.
Сара ни каза, че оризът в Афганистан се яде със зеленчуци. Така че имаше в отделна купичка салата, която да се добави.
В ресторанта имаше картини от Афганистан. Определено не са тези гледки, с които сме свикнали.
Една картина ми хареса много – показваше красиво езеро.
Фоторазходка из ресторанта на Сара
Тази творба е много красива. Намира се до Женския пазар. В нея има много истории и символи. Тя е послание за мир.
Вдясно има история с глинен съд. Този съд пази водата хладка в държавата на една от дамите, чиято съдба е разказана в краски.
Друга история е за друга дама, която след като идва в България, започва да рисува, за да преодолее напрежението от промяната. Често рисувала череши, каквито имало много в родния й край.
Третата история е за една пеперуда. Нарисувана е на ръката на жената, чието лице някой е скрил с електрическо табло. Историята е красива. Любимият на момичето идва в България, а тя не е знаела дали ще може да го последва. Той й разказал веднъж каква красива пеперуда видял в България. Тя си я представила. Станало чудо и скоро видяла същата пеперуда у дома си. Паднала от полилея на пода. Момичето я взело и я запазило в кутия. Решило, че това е хубав знак и че ще отиде при любимия си. Наистина се събрали и вече живеели заедно в България. Кутията с пеперудата също е пренесена в България.
До елемента с момичето с пеперудата има едно сърце.
Екскурзоводката ни помоли да открием и другото сърце, тайно вградено в творбата. Открихме го.
Беше леко скрито от кабели.
Творбата е изключително силна. Жалко, че елтехниците не да разбрали това и частично са я скрили.
След ката свърши пешеходната обиколка с мама посетихме и кюрдска пекарна в района. Купихме си разни сладки и баклава.
Кюрдските сладки вече са у нас.
Имаше още интересни продукти в този магазин.
„Дани, какво ще вечеряме?“, звъни ми мъжът ми докато се прибирам към нас.
(Това е много важен въпрос за него, защото премисля какво вино да подготви към ястията. Та са дълги ритуали.)
Аз спокойна:
‘О, нося вкусотии, но не знам как се казват“.
Не само се разходих, бях с мама, научих много за храни и подправки от Близкия изток, но и накупих доста храна да вкусят и моите мъже за вечеря.
Имаме афганистански ястия – кубули (месо, ориз, моркови, стафиди), пилешки кебап, иракски ястия – телешко с булгур, иракски лаваш, иракска закуска с кашкавал, кюрдски сладки и баклави, турски шоколад с шам фъстък.
По имейл наистина получихме 3 рецепти – за банички, за бакла и за ориз с различни вкусотии.
Много са хубави тези турове, а този с храната е уникален. Не само научаваш много за държави, история, география, но и за кухни, ястия, подправки, вкусове и аромати.
Доволна съм. И горещо препоръчвам и тура, и картата на близкоизточните вкусове.
Данибон не предоставя услуги по отразяване на събития или посещения на места. Местата и събитията, които посещавам, са част от семейните ни или мои лични разходки. Изборът е изцяло мой или на семейството ми. Дали ще пиша за даде посещение зависи от това дали имам време, вдъхновение, възможност, желание.
Ако някой желае да присъства негово събитие или място в Данибон, това може да стане само в рубриката „Представи се“ или в календара на сайта. Условията за поместване на статии там са обявени тук.
